Конуей отвърна поглед от тъжната върволица и продължи пътя си.
— Конуей — изхриптя отново гласът на Манън след няколко минути. — Онзи там долу вече нанесе повече щети, отколкото катастрофиралият кораб. Цяло отделение с възстановяващи се ЛТХО загина от една трисекундна вълна от четири g. Какво става?
Конуей докладва, че тунелът от катастрофата непрекъснато се стеснява и че корпусът и по-леките апаратури на кораба са се откъртили преди навлизането му до нивото, на което се намираха. Това, което оставаше да намерят напред, бяха само по-обемисти неща, като генераторите на свръхсветлинния двигател и други от този род. Сигурен е, че се намират вече близо до края на тунела, както и до причинителя на цялото това опустошение.
— Добре — каза Манън, — само побързайте.
— Не могат ли инженерите да си проправят път насам? Сигурно…
— Не могат — намеси се гласът на д-р Листър. — В района около гравитационните контролни механизми колебанията стигат до десет g. Невъзможно е. Немислимо е да прокарат и път отвътре през Болницата, за да стигнат до вас. Това ще наложи евакуирането на съседните на района коридори, а всички са пълни с пациенти…
Гласът заглъхна. Сигурно д-р Листър бе извърнал глава от микрофона, но Конуей го чу да казва:
— Едва ли някакво разумно същество може да бъде дотолкова обхванато от паника, че да… О, само да ми падне в ръцете…
— Може и да не е разумно — намеси се друг глас. — Може да е някое недоносче от родилното отделение ЕЖЛИ…
— Тогава ще му извия малкото…
На това място рязко щракане прекъсна разговора и предавателят изключи. Конуей осъзна изведнъж в каква важна личност се е превърнал и се постара, доколкото му бе по силите, да ускори изпълнението на задачата.
IX
Те слязоха още едно ниво надолу и се озоваха в отделение, където безжизнените тела на четири МТХК — крехки, трикраки, подобни на щъркели същества — се търкаляха сред разбити уреди и апаратури. Положението на телата и предметите в стаята изглеждаше неестествено, като че ли някой наскоро ги бе оставил в този безпорядък. Това бе първата следа от загадъчния оцелял, когото търсеха. След малко в едно огромно помещение с метални стени те попаднаха сред лабиринт от механизми. Масивният корабен генератор се беше забил в пода, а около него лежаха разпръснати натрошени части от контролно-измервателни уреди. Под тях се валяха останките на някаква форма на живот, която сега едва ли можеха да класифицират. В разнебитения под близо до генератора зееше огромна дупка, пробита вероятно от друга някаква част от тежката корабна апаратура.
Конуей отиде близо до нея, погледна надолу и извика:
— Ето го!
Под погледа им се разкри обширна стая, която можеше да бъде само гравитационният контролен център. Ниски метални шкафове, подредени в плътни хоризонтални и вертикални редици, покриваха пода, стените и тавана. В това отделение никога не влизаше въздух, нямаше и притегляне. Инженери тук идваха много рядко, защото механизмите в това най-важно отделение бяха саморемонтиращи се. В момента тази им способност бе подложена на сериозно изпитание.
Едно същество, което Конуей неуверено причисли към клас ААВЛ, скочи върху три от чувствителните контролни шкафове. Други девет шкафа, чиито червени сигнални лампи мигаха отчаяно, се намираха в обсега на неговите шест, подобни на питони, пипала. Пипалата му бяха дълги най-малко двадесет фута и завършваха с рогово вещество, което вероятно, ако се съдеше по щетите наоколо, бе твърдо като стомана.
Вътрешно Конуей се бе подготвил да изпита съжаление към това злочесто създание — бе очаквал да го намери ранено, обладано от паника и полудяло от болка. Сега обаче пред него стоеше същество, което не само беше напълно здраво, но и ожесточено разбиваше гравитационните контролни механизми, и то с такава бързина, че вградените саморемонтиращи се роботи едва смогваха да ги поправят. Конуей изруга и започна да търси честотата, на която можеше да се свърже с чудовището. Изведнъж в слушалките му се чу остро, пронизително писукане.
— Хванах ли те! — каза мрачно Конуей.
Ала щом чудовището чу гласа му, писукането изведнъж рязко спря. Престанаха да се движат и зловещите пипала. Конуей отбеляза дължината на вълната, след което превключи на честотата, на която разговаряше със свещеника ПХТЙ.
— Струва ми се — каза иленсът, когато изслуша разказа на Конуей, — че съществото се бои и звуците, които е издало, са били породени от страх, в противен случай транслаторът ви щеше да ги превърне в думи на вашия собствен език. Това, че тези звуци, както и разрушителната му дейност спряха, щом то чу вашия глас, е обещаващо, но мисля, че трябва да се доближим до него бавно и непрекъснато да го успокояваме, че му идваме на помощ. Поведението му долу създава у мене впечатлението, че то се е удряло във всеки изпречил се на пътя му предмет, ето защо ми се струва, че известна предпазливост от наша страна няма да е излишна.