— Да — съгласи се Конуей.
— Тъй като не знаем в каква посока са фиксирани зрителните му органи — продъжи иленсът, — предлагам да се приближим към него от две противоположни страни.
Конуей кимна. Те настроиха радиопакетите си на новата вълна и се спуснаха внимателно през тавана на контролния център. С помощта на неутрализиращите пакети си осигуриха леко притегляне към металната повърхност, отдалечиха се един от друг по посока на две противоположни стени, слязоха по тях и оттам стъпиха на пода. Така съществото остана помежду им и те тръгнаха бавно към него.
Докато ремонтните механизми усилено поправяха повредите, причинени от шестте анаконди, съществото продължаваше да лежи неподвижно. То не само не помръдваше, но не издаваше и никакви звуци. Конуей непрекъснато си мислеше за опустошението, причинено от безразсъдството на това чудовище. Нещата, които искаше да му каже, не бяха в никакъв случай успокояващи, ето защо той остави иленса ПХТЙ да му говори.
— Не се страхувай — повтаряше иленсът за двадесети път. — Кажи ни, ако си ранен. Ние сме тук, за да ти помогнем…
Чудовището нито помръдна, нито отговори. Внезапно хрумване накара Конуей да се включи на честотата на д-р Манън.
— Струва ми се, че оцелялото същество е от клас ААВЛ — заговори той бързо. — Можете ли да ми съобщите с каква цел е дошло тук и защо отказва да разговаря с нас?
— Ще проверя в Приемно отделение — каза Манън след кратка пауза. — Вие сигурен ли сте в тази класификация? Не си спомням да съм виждал тук ААВЛ. Да не би да е крепилиански…
— Не може да е крепилиански октопод — прекъсна го Конуей. — Има шест пипала. Сега лежи и изобщо не помръдва.
Изведнъж Конуей онемя от учудване — това, че чудовището лежи, без да помръдва, не отговаряше вече на истината. То се бе стрелнало към тавана, и то с такава скорост, като че ли се канеше да кацне в мига, в който бе излетяло. Конуей видя как още една контролна единица се разби на парчета под ударите му и как пипалата, които търсеха опора, къртеха други шкафове. В слушалките му Манън крещеше за гравитационни колебания в спокойни досега сектори на Болницата и за растящия брой на жертвите, но Конуей не бе в състояние да отговори.
Той безпомощно наблюдаваше как чудовището се готви за нов скок.
— …Ние сме тук, за да ти помогнем — продължаваше да повтаря ПХТЙ, когато съществото скочи и се приземи безшумно на четири ярда от него. Пет зловещи пипала се заловиха здраво за пода, а шестото се протегна, описа огромна дъга, сграбчи иленса и го размаза на стената. От костюма на ПХТЙ бликна силно животворен хлор и за миг обви в мъгла безформеното тяло, което отскочи от стената и бавно падна в средата на стаята. Чудовището започна отново да издава своите писукащи звуци.
Конуей се чу как с някакъв гузен глас докладва на Манън, после чу как Манън викаше Листър. Накрая пресипналият глас на Главния лекар достигна до него.
— Ще трябва да го убиете, Конуей — каза той.
Ще трябва да го убиете, Конуей!
Именно тези думи направиха невъзможното — те успяха да разтърсят и отрезвят Конуей. Напълно в стила на един Монитор, помисли си с горчивина той, е да избере убийството за изход. И да накара един лекар, човек, отдаден всецяло на опазването на живота, да извърши това убийство. Какво значение имаше за него, че съществото бе обезумяло от страх — то бе създало достатъчно неприятности в Болницата, значи трябваше да бъде убито.
Конуей се бе уплашил и продължаваше да се страхува. Може би при предишното му душевно състояние само мисълта, че трябва да приложи закона на джунглата „убий или ще те убият“, щеше да го хвърли в паника. Но не и сега. Независимо от това какво щеше да се случи с него или с Болницата, той нямаше да убие разумно сродно същество, а Листър можеше да си крещи до посиняване.
С изненада Конуей осъзна, че Листър и Манън крещяха едновременно, опитвайки се да възразят на доводите му. Той сигурно несъзнателно бе разсъждавал на глас. Гневно изключи радиото.
Но въпреки това остана един глас — провлачен, шепнещ, неописуемо немощен глас, който често пресекваше, за да изохка от болка. За миг Конуей си помисли, че духът на мъртвия иленс ПХТЙ продължаваше доводите на Листър, но след това съзря, че горе нещо се движи.