И все пак O’Мара и Листър бяха Монитори и лекари, а единият от тях бе прочут из цялата Галактика. „А ти по-добър ли си от тях?“ — обади се заядливо някакъв вътрешен глас. „Ето че сега остана съвсем сам — продължи той. — В Болницата цари безредие. Във всяко кътче витае смъртта и причината за всичко това е чудовището там долу. И какви мислиш са ти шансовете да оцелееш? Пътят, по който дойде, е задръстен от развалини и никой не може да ти се притече на помощ. А това означава, че и ти ще умреш. Нали така?“
Отчаян, Конуей се опита да застане твърдо зад своята непреклонност, да я обвие плътно около себе си като защитна раковина, ала му пречеше този упорит страхлив вътрешен глас. Ето защо той изпита истинско облекчение, като видя, че устните на Монитора се размърдаха отново. Бързо долепи шлемовете.
— …Трудно е за вас, за един лекар — гласът на Уилямсън едва се чуваше, — но трябва да го направите. Представете си само, че вие сте това същество долу — полудяло от страх, а може би и от болка — и за миг идвате на себе си и някой ви разказва какво сте направили, и за жертвите, чиято смърт сте причинили… — Гласът затрептя, заглъхна и отново се чу: — Не бихте ли предпочели тогава да умрете, вместо да продължите да убивате…?
— Но аз не мога!
— Не бихте ли поискали да умрете, ако бяхте на негово място?
Конуей почувствува как защитната раковина се пропука и парчетата й се посипаха наоколо. Отчаяно, като се опитваше да брани своята непоколебимост и да отложи ужасното решение, той каза:
— Е, добре, но даже и да искам, аз не бих могъл да го убия — то ще ме разкъса на парчета, преди да се доближа до него…
— Аз имам револвер — каза Мониторът.
Конуей не си спомняше как бе нагласил оръжието за стрелба, нито дори как го бе извадил от кобура на Монитора. Револверът се озова в ръката му и се насочи към стоящото долу чудовище. На Конуей му призля и му стана студено. Ала той не бе отстъпил напълно. Наблизо се намираше един пулверизатор с бързо втвърдяваща се пластмаса за спешно лепене на космически костюми. Конуей възнамеряваше да рани чудовището, да го хване и върже здраво и след това да впръска втвърдителя през пробития му костюм. Това предполагаше да действува от близко разстояние и бе рисковано за самия него, но така поне нямаше да извърши предумишлено убийство.
Той внимателно повдигна другата си ръка, за да закрепи револвера, и се прицели. Дръпна спусъка.
Когато отпусна ръката си, от чудовището бяха останали само раздробени парчета от пипалата му, с които бе осеян целият под. Сега на Конуей му се искаше да бе знаел малко повече за револверите, да бе знаел, че специално този стреля с фугасни куршуми и че е зареден за непрекъсната автоматична стрелба…
Устните на Уилямсън се размърдаха отново. Конуей машинално допря шлемовете. Вече нищо не го интересуваше.
— Нищо страшно не се е случило, докторе — казваше Мониторът. — Това не е някой…
— Това вече е никой — прекъсна го Конуей. Той отново се залови да разглежда револвера и му се прииска да не е празен. Ако в пълнителя бе останал един куршум, само едничък поне, той знаеше как да го употреби.
— Знаем, че беше трудно — каза майор O’Мара. Сега гласът му звучеше дружелюбно, а в погледа на стоманеносивите му очи се четеше съчувствие и нещо подобно на гордост. — Един лекар обикновено не би трябвало да взема такова решение, преди да е възмъжал и да е станал по-уравновесен. Вие сте, или по-скоро бяхте, просто едно дете, пълно с блянове, може би мъничко самодоволно и самовлюбено, което дори не знаеше какво точно представлява Мониторът.
O’Мара се усмихна. Двете му едри яки ръце лежаха бащински върху раменете на Конуей. Той продължи:
— Това, което извършихте пряко волята си, можеше да разруши както кариерата, така и душевното ви равновесие. Но сега най-важното е да не се чувствувате виновен за нищо. Всичко е наред.
Конуей изпита смътно желание да отвори стъклото на шлема си и да сложи край на цялата тази история, преди инженерите да се струпат в гравитационния контролен център и да го отведат с Уилямсън при O’Мара. О’Мара сигурно бе полудял. Той, Конуей, бе нарушил основния етичен закон на професията си и бе убил разумно същество. Абсолютно нищо не беше наред.