— Чуйте ме — каза O’Мара сериозно. — Малко преди катастрофата момчетата от свързочния център са успели да заснемат пилотската кабина заедно с обитателя й. Пилотът не е бил вашият ААВЛ, ясно ли ви е? Бил е АМТО — една от по-едрите форми на живот, които имат навика да отглеждат като домашно животно някое лишено от разум същество, подобно на тези от класа ААВЛ. Освен това в болницата никога не е постъпвал пациент ААВЛ. Така че чудовището, което убихте, не е нищо повече от едно побъркано от страх куче в защитен костюм. — O’Мара така разтърси Конуей за раменете, че чак главата му се олюля. — Сега по-добре ли сте?
Конуей изпита чувството, че отново живее. Той кимна мълчешком.
— Можете да си вървите — каза с усмивка O’Мара. — И легнете да се наспите. А що се отнася до онзи преориентировъчен разговор, опасявам се, че нямам излишно време за такива неща. Напомнете ми за него някой път, ако смятате, че все още се нуждаете от него…
XI
Конуей спа непробудно четиринадесет часа. През това време притокът на постъпващите ранени значително намаля, а пристигна и новината, че войната е свършила. Инженерите и техниците успяха да разчистят останките от катастрофата и да отстранят повредите във външния корпус. Сега след възстановяването на нормалното налягане вътрешните ремонтни работи напредваха бързо и когато Конуей се събуди и тръгна да търси д-р Манън, той откри, че местеха пациенти в сектор, който само допреди няколко часа представляваше мрачна, лишена от въздух и непроходима планина от развалини.
Той откри началника си в едно странично отделение близо до главния сектор за спешни случаи ЕЖЛИ. Манън се трудеше над един тежко обгорял ГБЛЕ, чието подобно на гъсеница тяло изглеждаше още по-нищожно върху масата, предназначена да побира далеч по-масивните пациенти от Тралтън. Други двама ГБЛЕ, на които бе дадено приспивателно, лежаха като бели купчинки върху една огромна маса до стената, а трети потрепваше леко в самоходна количка за носилки близо до вратата.
— Къде по дяволите пропаднахте? — запита Манън с глас, твърде уморен, за да звучи ядосано. Преди Конуей да успее да отговори, той продължи нетърпеливо:
— Не, не ми казвайте. Всеки граби когото си поиска от чуждия персонал, а младшите ординатори трябва да вършат каквото им наредят…
Конуей усети, че се изчервява. Изведнъж се засрами, че бе спал цели четиринадесет часа, но бе твърде голям страхливец, за да признае истината на Манън. Без да обяснява причината за отсъствието си, той попита:
— Мога ли да ви помогна, сър?
— Да — отвърна Манън и махна с ръка към пациентите. — Тези тук ще ни поозорят малко. Прободни и порезни рани, и то доста дълбоки. Металните късчета са все още в тях. Имат увреждания в корема и силен вътрешен кръвоизлив. Няма да можете да се справите без касета. Идете до Информационната зала. Но се връщайте веднага, чухте ли?
Няколко минути по-късно той беше в кабинета на O’Мара и поемаше Информационната касета ГБЛЕ. Този път не потрепна, когато го докоснаха ръцете на майора. Докато му сваляха запаметяващата лента от главата, попита:
— Как е Монитор Уилямсън?
— Ще поживее още — каза невъзмутимо O’Мара. — Счупените кости бяха наместени от Диагностик. Уилямсън няма право да умира.
Конуей се върна при Манън по възможно най-бързия начин. Той вече усещаше първите признаци на раздвоеното съзнание и трябваше да се съпротивлява на порива да пълзи по корем. Това го убеди, че касетата ГБЛЕ вече действува. Подобните на гъсеници обитатели на Келгия бяха твърде близки до земните човешки същества както по обмяна на веществата, така и по нрав. Ето защо този път объркването не бе така голямо, както при по-раншния случай с телфската касета. Сега той бе изпълнен със симпатия към съществата, които лекуваше, а това се оказа болезнено.
Връзката револвер-куршум-цел бе много проста — само насочваш револвера, дръпваш спусъка и целта пада убита или ранена. Куршумът не разсъждава изобщо, стрелецът много не се замисля, а целта… страда.
Напоследък Конуей бе видял толкова много поразени цели и парчета метал, които си бяха пробили път през тях, оставяйки зад себе си червени кратери от раздрана плът, тресчици от кости и разкъсани кръвоносни съдове. После следваше продължителният и мъчителен възстановителен период. Всеки, който причинеше подобни страдания на мислещо и чувствуващо същество, заслужаваше нещо далеч по-жестоко от мониторната изправителна психиатрия.
Само няколко дни преди това Конуей би се засрамил от подобни мисли — той и сега се срамуваше малко. Запита се дали последните събития не бяха поставили у него началото на нравствен упадък, или той просто бе започнал да възмъжава.