Пет часа по-късно свършиха. Манън даде нареждания на сестрата да наблюдава непрекъснато четиримата пациенти, но преди това я помоли да донесе нещо за ядене. След малко тя се върна с огромен пакет сандвичи и с новината, че в тяхната трапезария се е настанило тралтското мъжко вътрешно отделение. Не след дълго, по средата на втория си сандвич, д-р Манън заспа. Конуей го натовари на една от самоходните колички и го закара до стаята му. На излизане оттам той бе отмъкнат от един тралт — Диагностик, който му нареди да отиде в спешното отделение ГБГЖ.
Този път пациентите на Конуей бяха от собствената му раса и това даде нов тласък на неговото възмъжаване или нравствен упадък. Той бе започнал да мисли, че Мониторният корпус проявява дяволска търпимост към някои хора.
Три седмици по-късно животът в Болницата отново се нормализира. Всички, освен най-тежко ранените пациенти, бяха прехвърлени в своите местни планетни болници. Повредите, причинени от сблъскването на кораба, бяха отстранени, тралтското мъжко вътрешно отделение напусна трапезарията и Конуей вече не бе принуден да се храни на крак, застанал до отрупаните с най-различни инструменти болнични колички. Но докато нещата в Болницата бяха вече наред, същото не можеше да се каже и за личните работи на Конуей.
Той бе изцяло освободен от дежурства в отделенията и бе прехвърлен в една смесена група от земни и извънземни жители, която слушаше цикъл от лекции по спасяване на космически кораб. И Конуей едва сега разбра колко е трудно да се откриват оцелели в катастрофиралите кораби, особено в тези, на борда на които продължават да действуват енергийни източници. Курсът завърши с интересна, макар и изтощителна практика, която той премина успешно. Последва нов курс с по-сложна материя от лекции по чуждопланетна сравнителна философия. Успоредно с тях се четеше и серия от лекции по спешна медицинска помощ при заразяване на околната среда: какво трябва да се направи, ако в метановия сектор се появи пукнатина и има опасност температурата да се повиши над минус четиридесет и един градуса? Какво да се предприеме, ако хлородишащо същество попадне под въздействието на кислород или ако воднодишащо се задушава от въздух или обратното? Конуей трепереше от страх, че някой от съкурсниците му може да му направи изкуствено дишане — някои от тях тежаха повече от половин тон! — но за щастие в края на курса нямаше практика.
Всеки от лекторите подчертаваше значението на бързата и точна класификация на постъпващите болни, които много често не са в състояние да дадат сами информация за родовата си принадлежност. В четирибуквената система за обозначение първата буква беше ориентировъчен знак за общата обмяна на веществата, втората — за броя и разположението на крайниците и сетивните органи, а останалите две за съчетанието от необходимите налягане и притегляне, от които можеше да се съди за физическата маса и вида на защитната обвивка на съществото. Към класификацията с начални букви А, Б и В спадаха воднодишащите. От Г до Е топлокръвните същества, дишащи кислород — в тази класификация попадаха повечето от разумните раси. Съществата от Ж до К също дишаха кислород, но бяха насекомоподобни, от планети с ниска гравитация. Л и М живееха също в условия на ниска гравитация, но бяха птицеподобни. Хлородишащите спадаха към класификациите с начални букви О и П. След тях се нареждаха най-невероятни форми на живот — консуматори на радиация, студенокръвни или кристалинни създания, същества, които по желание можеха да променят физическата си форма, и други, притежаващи различни видове свръхестествени способности. Телепатичните видове, в това число и телфите, имаха за първа буква Х. Лекторите показваха на екрана само за три секунди картина на крак или на част от кожената обвивка на някое извън земно същество и ако за това кратко време Конуей не успееше да направи бърза и точна класификация, щеше да чуе язвителни забележки по свой адрес.
Всичко това бе твърде интересно, ала Конуей започваше да се тревожи, че дори не бе виждал пациент през последните шест седмици. Той реши да се обади на O’Мара и да изясни каква е работата — разбира се, с необходимото уважение и съобразителност.
— Вие естествено искате да се върнете при болните си — каза O’Мара, когато Конуей стигна накрая до същината на въпроса. — Д-р Манън също би се зарадвал, ако се завърнете. Но може би аз имам нещо друго предвид за вас и не желая да се обвързвате никъде. А вие мислите, че тъпчете на едно място. Вие изучавате някои полезни неща, докторе. И дано ги изучавате сериозно. Край.