Докато изключваше комуникатора, Конуей си помисли, че повечето от това, което изучаваше, се отнасяше до самия O’Мара. Курс по лекции по изучаване личността на Главния психолог нямаше, но спокойно можеше да се проведе, тъй като във всяка лекция се чувствуваше присъствието на O’Мара. И Конуей едва сега започна да осъзнава колко близо е бил до изхвърляне от Болницата заради поведението си по време на историята с кораба от Телфи.
O’Мара имаше чин майор от Мониторния корпус, но Конуей бе разбрал, че да се постави граница на неговата власт в Болницата бе много трудно. Като Главен психолог той отговаряше за душевното състояние на целия персонал, състоящ се от толкова различни и многобройни индивиди и видове, както и за това да не възникват дрязги помежду им.
Но дори при максималната търпимост и взаимно уважение, които проявяваха служителите, все още съществуваха случаи, когато възникваха такива дрязги. Потенциално опасни положения възникваха поради невежество или по недоразумение, или когато някой развиеше ксенофобия невроза, която влияше зле върху неговата работоспособност или душевно равновесие, а често и на двете. Някой земен лекар например, който изпитва подсъзнателен страх от паяци, няма да е в състояние да отдаде на един пациент от Иленса онова внимание, което ще е необходимо за неговото лечение. Работата на O’Мара се състоеше в откриването и изкореняването на такива неприятности и ако не можеше да се справи по друг начин, да отстранява потенциално опасния индивид, преди подобни недоразумения да се превърнат в явен раздор. Борбата с неправилното, нездраво и недопустимо отношение към другите същества бе задължение, което той изпълняваше с такова усърдие, че Конуей бе чул да го сравняват с древния Торквемада.
Извънземните същества от персонала, чиято история на родните планети не съществуваше нищо сходно с Инквизицията, го сравняваха с други неща и често открито му ги подхвърляха в лицето. В представите на O’Мара обаче една ругатня не бе признак на неправилно отношение — ето защо това им поведение нямаше сериозни последствия.
Грижата по психическите страдания на лежащо болните не влизаше в задълженията на O’Мара, но тъй като често бе невъзможно да се разграничи къде свършва една чисто физическа болка и къде започва психоматичната, то много често се консултираха с него и по тези въпроси.
Това, че майорът бе отстранил Конуей от дежурства в отделенията, можеше да означава или повишение, или понижение. Ако обаче Манън наистина го искаше да се върне, тогава работата, която имаше предвид за него O’Мара, сигурно беше по-важна. Следователно Конуей можеше да бъде напълно сигурен, че от страна на O’Мара не го заплашваше нищо и от това заключение му стана ведро на душата. Но любопитството продължаваше да го измъчва.
А на следващата сутрин той получи нареждане да се яви в кабинета на Главния психолог…
Глава трета
Неприятности с Емили
I
Това вероятно беше един от онези големи колониални транспортни кораби, които бяха превозвали между звездите четири поколения колонисти, преди свръхестествените двигатели да ги направят старомодни. Конуей си мислеше за това, докато наблюдаваше от илюминатора в кабинета на O’Мара грамадния кораб с форма на сълза, пристанал до Болницата. Като се изключи плувналата в зеленина пилотска кабина, екраните на галериите за наблюдение и илюминаторите бяха покрити с плътна метална обшивка и затегнати здраво със скоби отвън, за да могат да издържат на мощното вътрешно налягане. Дори редом с масивната конструкция на Болницата корабът изглеждаше огромен.
— Вие ще служите за свръзка между Болницата, от една страна, и лекаря и пациента от този кораб, от друга — каза Главният психолог O’Мара, като го наблюдаваше внимателно. — Лекарят е твърде дребна форма на живот. Пациентът е динозавър.
Конуей едва успя да скрие учудването си. Той знаеше, че O’Мара анализира реакциите му и нарочно искаше да усложни работата на Монитора.
— Какво му е на пациента? — попита той.
— Нищо — отвърна O’Мара.
— Ако е нещо психическо, тогава…
O’Мара поклати глава.
— В такъв случай каква работа има едно здраво, нормално и разумно същество в Бол…
— То не е разумно,
Конуей бавно пое въздух. Очевидно O’Мара отново си играеше с него на гатанки. Конуей нямаше нищо против това, при условие че му се даваше наистина възможност да налучка правилните отговори. Той погледна отново към огромния преустроен кораб и се замисли.