На път към Седемнадесети входен люк, където бе пристигнал корабът, приютил техния пациент, Конуей се помъчи да обясни на извънземния лекар как бе организирана на работата в Галактическата болница.
Д-р Аритапек задаваше от време на време по някой уместен въпрос, което показваше, че разказът го интересува.
Макар и подготвен за това, което му предстоеше да види, Конуей остана потресен от огромния вътрешен обем на преустроения кораб. С изключение на двете най-близки до корабната обшивка площадки, където сега бяха монтирани генераторите за изкуствена гравитация, инженерът-проектант от Мониторния корпус бе премахнал всичко останало и бе оставил едно грамадно кълбо от празно пространство с диаметър около две хиляди фута. Отвътре това кълбо приличаше на разорано тресавище. Огромни мръсни купища от изкоренена растителност бяха нахвърляни безразборно наоколо и се валяха в калта. Конуей забеляза, че повечето от растенията бяха съвсем смачкани и повехнали.
След ослепителната стерилна чистота, с която бе свикнал, Конуей установи, че тази гледка действува по много странен начин на нервната му система. Той започна да се оглежда за пациента.
Погледът му запълзя настрани и нагоре, преброди акрите от кал и смачкана растителност, докато се спря високо, на отвъдната страна на кълбото, където тресавището се сливаше с едно малко, но дълбоко езеро. Под неговата повърхност се долавяха смътни движения и водовъртежи. Изведнъж една малка глава, понесена от огромна извита шия, се показа над водата, огледа се и с мощен плясък се гмурна отново.
Конуей измери на око разстоянието до езерото и прецени състоянието на терена,
— Много е далеч да отидем пеша — каза той. — Ще наглася гравитационния колан…
— Това няма да е необходимо — рече Аритапек. Земята рязко отскочи от тях и те полетяха към отдалеченото езеро.
„Класификация ХФЧЖ, припомни си Конуей, когато отново успя да си поеме дъх, притежава известни свръхестествени способности.“
II
Те кацнаха леко близо до ръба на езерото. Аритапек каза на Конуей, че иска за няколко минути да съсредоточи мисловните си процеси, и го помоли да пази тишина и да не мърда. Няколко секунди по-късно Конуей усети сърбеж някъде навътре в ухото си. Той мъжествено се овладя да не се почеше с пръст и за да забрави за сърбежа, насочи цялото си внимание върху повърхността на езерото.
Изведнъж грамадно сивокафяво исполинско тяло разсече водната повърхност и една източена заострена шия и мощна опашка заудряха яростно по водата. За миг Конуей си помисли, че грамадното животно е изплувало като гумена топка на повърхността, но след това си каза, че на това място дъното на езерото сигурно рязко се скосява. Като продължаваше да вилнее бясно с шията, опашката и четирите си стълбовидни крака, гигантското влечуго стигна до ръба на езерото и излезе — или по-скоро влезе в калта, защото затъна в нея до коленните си стави. Конуей прецени, че въпросните коленни стави се намират най-малко на десет фута от земното ниво и че диаметърът в най-широката част на туловището е около осемнадесет фута. Разстоянието от главата до опашката на животното бе повече от сто фута. Допускаше, че теглото му е около 80 000 фунта. Тялото на динозавъра бе покрито с естествена броня с изключение на върха на опашката, която за огромните си размери бе изненадващо гъвкава. Върху него се виждаше костена коруба, от която стърчаха зловещо два твърди, извити нагоре шипа.
Докато Конуей го наблюдаваше, огромното влечуго продължаваше да размесва калта с явно настървение. След това то рязко се отпусна на колене и дългата му шия се изви право настрани, после напред и се подви навътре, докато накрая главата му се завря под самия търбух. Това бе смешна, но странно трогателна поза.
— Много е уплашен — каза Аритапек. — Условията тук не възпроизвеждат точно околната среда на родната му планета.
Конуей разбираше и съчувствуваше на животното. Елементите на околната му среда бяха несъмнено точно възпроизведени, но вместо да бъдат подредени така, че да създават правдиво нейно копие, те бяха просто нахвърляни из лепкавата тинеста каша. Той си помисли, че сигурно има някаква повреда в решетките, за изкуствена гравитация, която бе причинила целия този безпорядък в пейзажа.
— От значение ли е душевното състояние на пациента за целта на вашата работа? — попита той.