— От голямо при това — отговори Аритапек.
— Тогава първата стъпка, която трябва да се предприеме, е да направим участта му по-поносима — каза Конуей и приклекна. Той взе проба от езерната вода, калта и от няколко растителни вида. Накрая се изправи и каза:
— Имаме ли някаква друга работа тук?
— В момента не съм в състояние да върша каквото и да било — отговори Аритапек. Гласът му, предаден от транслатора, бе безизразен и естествено не се долавяха абсолютно никакви чувства, но от интервалите между думите Конуей остана с убеждението, че д-р Аритапек бе дълбоко разочарован…
Щом се върна при входния люк, Конуей се отправи с решителна стъпка към трапезарията за топлокръвни, дишащи кислород форми на живот. Той бе огладнял.
Там завари много от колегите си — гъсеници ГБЛЕ, които бяха мудни навсякъде другаде, освен в операционната зала, земни хора ГБГЖ като самия него и огромния слоноподобен тралт — класификация ЕЖЛИ — заедно с дребната форма на живот ОУТБ, живееща в симбиоза с него, който бе на път да влезе в редиците на богоизбраните Диагностици. Но вместо да се включи в разговорите им, Конуей се замисли как да получи възможно най-пълна информация за родната планета на пациента-влечуго.
За по-голямо удобство при разговора той бе извадил Аритапек от пластмасовия му контейнер и го бе поставил на масата в една пролука между картофите и сосиерата. В края на обяда Конуей с изненада откри, че съществото бе издълбало двуинчова дупка в масата!
— Намираме ли се в дълбок размисъл — отговори Аритапек, когато Конуей твърде раздразнено поиска да узнае защо е направил това, — процесът на приемане и поглъщане на храната при нас е автоматичен и несъзнателен. Ние не си позволяваме лукса да се храним като вас за удоволствие — това само би разводнило качеството на нашето мислене. Ако аз обаче съм причинил някаква щета…?
Конуей веднага го успокои, че при дадените обстоятелства една пластмасова покривка не е голяма загуба, ала побърза да се измъкне от трапезарията. Той не се и опита да обясни как служителите на отдел „Обществено хранене“ щяха да се ядосват за тази своя „неголяма загуба“.
Оттам Конуей мина да вземе анализа от пробите, а след това се отправи към кабинета на началника на Техническа дирекция. Там завари едно от „мечетата-играчки“ от Нидия, което носеше обточена със златен ширит лента на ръката си, и един Монитор-полковник, на чийто ревер стоеше светкавицата — символа на инженерите. Конуей описа положението и това, което искаше да се направи, ако, разбира се, подобно нещо бе възможно.
— Възможно е — каза червеникавото мече-играчка, след като известно време си шушукаха с полковника над таблиците на Конуей, — но…
— O’Мара ми каза, че разходите са без значение — прекъсна го Конуей, кимайки към дребното същество, увиснало на рамото му. — Максимално сътрудничество — ето какво каза той.
— В такъв случай можем да го направим — намеси се оживено в разговора Мониторът-полковник. Той гледаше Аритапек едва ли не със страхопочитание. — Нека да пресметнем — ще ни трябва транспорт за превозването на материалите от родната му планета — курсът наистина е дълъг, но ще ни излезе по-бързо и по-евтино, отколкото ако синтезираме храната му тук. Освен това ще са ни нужни две роти от инженерната дивизия заедно с техните роботи, които да превърнат бърлогата му в един уютен дом.
Умът му трескаво изчисляваше.
— Три дни — каза накрая полковникът. Макар че свръхсветлинните кораби развиваха изумителни скорости, Конуей си помисли, че Техническа дирекция работи наистина експедитивно. И бе доблестен да го каже. Полковникът прие комплимента с тънка усмивка.
— Все още не сте ни казали какъв е смисълът на всичко това? — рече той.
Конуей изчака една минута, за да даде на Аритапек достатъчно време да отговори на този въпрос, но дребничкият ХФЧЖ, си замълча.
— И аз самият не знам — успя само да смотолеви Конуей и бързо излезе.
На следващата врата, към която се отправиха, се мъдреше табела с нескромен надпис: „Главен диетик — биологични видове ГБГЖ, ГБЛЕ и ЕЖЛИ, д-р К. У. ХАРДИН.“. Щом влязоха, белокосата знаменита глава, на д-р Хардин се вдигна от някакви диаграми, които разглеждаше, и той изкрещя:
— На вас пък какво ви е притрябвало…?
Макар че харесваше и уважаваше много д-р Хардин, Конуей не се страхуваше вече от него. Той бе научил, че Главният диетик бе твърде любезен с непознати, с познатите си той бе склонен да бъде рязък понякога, а с приятелите си бе направо груб. Конуей се опита да обясни съвсем накратко какво точно му е притрябвало.