— И високомерен на всичко…
Динозавъра избра този момент за най-подходящ, за да нагази отново в плитчините, да забави ход и с всичка сила да се пльосне по корем. Кал и вода се изсипаха върху Конуей, а една малка вълна заля краката му. Станалото погълна изцяло вниманието му. Последвалото мълчание му даде възможност да размисли и разбере, че лично той не е оскърбен. Имаше много разумни същества, които приютяваха паразити — някои от тях действително необходими за здравето им, така че при тях жаргонният израз, че са въшлясали или червясали, означаваше само, че са в отлично здравословно състояние. Може би Аритапек бе имал намерение да го обиди, но Конуей не можеше да бъде сигурен в това. А в края на краищата този ХФЧЖ бе много важна личност…
— И какво по-точно щяхте да доведете до край? — попита с насмешка Конуей. Той бе все още ядосан, но бе решил да се бори на професионална, а не на лична основа. Освен това той знаеше, че транслаторът ще изчисти подигравателния тон от думите му. — Какво се опитвате да доведете докрай? И как смятате да го постигнете — само като гледате пациента ли?
— Това не мога да ви кажа — отвърна Аритапек след няколко секунди. — Моята цел е… грандиозна. Тя принадлежи на бъдещето. Вие не бихте могли да разберете.
— Откъде знаете? Ако ми кажете какво точно искате да направите, аз вероятно бих могъл да ви помогна с нещо.
— Вие не можете да ми помогнете.
— Вижте какво — изгуби търпение Конуей, — вие дори не използувате пълноценно всички условия, които предоставя Болницата. Независимо от това, какво се опитвате да направите за пациента си, първото нещо, което трябва да се предприеме, е пълно изследване — обездвижване, рентгенови снимки, биопсии и всичко останало. Това би ви осигурило неоценими физиологични данни, на основата на които да изработите…
— Да не усложняваме нещата — прекъсна го Ариталек. — Според вас, за да разберем един сложен организъм или механизъм, трябва да го разглобим на съставните му части, така че да можем да ги изучим поотделно. Моята раса не вярва, че един обект на изследване трябва да бъде разрушен дори частично — преди да бъде разбран като цяло. Ето защо за мен вашите жестоки методи на изследване нямат никаква стойност. Предлагам да си отидете.
Кипящ от ярост, Конуей си тръгна.
Първата мисъл, която му хрумна, бе да се втурне в кабинета на О’Мара и да каже на Главния психолог да си намери някой друг да изпълнява нарежданията на този ХФЧЖ. Ала О’Мара бе казал, че настоящата му задача е важна, и О’Мара щеше да наговори цял куп грубости, защото сигурно щеше да си помисли, че Конуей се признава за победен само от инат — поради незадоволено любопитство или наранена гордост. Имаше много лекари — особено асистенти на Диагностици — на които не им се позволяваше дори да се докоснат до пациентите на началниците си. Или да не би Конуей да се чувствува обиден от това, че има за началник същество като Аритапек…?
Ако отидеше при O’Мара в това настроение, съществуваше истинска опасност психологът да реши, че необузданият му нрав не подхожда на заеманата от него длъжност. Като изключим това, че назначението в Галактическата болница будеше уважение — работата в нея бе увлекателна и твърде достойна. Ако на O’Мара му хрумнеше, че той е неподходящ да остане тук, и го изпратеше в някоя планетна болница, това щеше да бъде най-голямата трагедия в живота на Конуей.
Но ако не можеше да отиде при О’Мара, къде другаде можеше да отиде? Натирен от едно място, без да има някаква друга задача, Конуей бе напълно свободен. Няколко минути той стоя така замислен на една пресечка. Покрай него крачеха, кретаха и прелитаха най-различни същества — истински конгломерат от всички разумни раси на Галактиката. Изведнъж Конуей взе решение. Имаше нещо, което можеше да направи, нещо, което обезателно щеше да направи, ако всичко не беше станало така набързо.
Болничната библиотека разполагаше с няколко източника на информация за праисторическия период на Земята — във вид на касети и в старомодната, но по-обременителна книжовна форма. Конуей ги натрупа върху едно писалище и се приготви да задоволи професионалното си любопитство.