Часовете отлетяха неусетно.
Още в началото Конуей откри, че динозавърът бе само общото название, което се използуваше за гигантските влечуги. По външните си физически белези, като изключим по-едрия му ръст и костеното образувание на върха на опашката, пациентът му най-вероятно спадаше към бронтозаврите, живели сред блатата на морския период. Те също бяха тревопасни, но за разлика от пациента нямаха защитни средства срещу месоядните влечуги от онова време. Имаше и изненадващо много физиологични данни, които Конуей жадно изгълта.
Гръбначният му стълб бе изграден от огромни прешлени и с изключение на опашните всички бяха кухи. От това спестяване на костен материал телесното му тегло бе относително по-ниско в сравнение с исполинския му ръст. Бронтозавърът бе яйценосен. Главата му бе дребна, а черепната кутия — една от най-малките по обем сред гръбначните животни. Освен мозъка си имаше и добре развит нервен център в областта на поясните прешлени, който бе няколко пъти по-голям от самия мозък. Смяташе се, че бронтозавърът е растял бавно, а огромният му ръст се обясняваше с факта, че вероятно е живеел повече от двеста години.
Единствената защита на бронтозаврите срещу тогавашните им врагове е била да избягат във водата и да останат там — те можели да пасат под водата и очевидно се задоволявали само с няколко глътки въздух. Започнали да изчезват, когато геологичните промени пресушили блатистите им убежища и ги оставили на произвола на естествените им врагове.
Един автор изказваше мисълта, че гигантските гущери били най-голямата несполука на природата. И въпреки това, посочва друг автор, те просъществували цели три геологични периода — триас, юра и креда, — които възлизат общо на 140 милиона години, твърде дълъг живот за една „несполука“, като се има предвид, че човекът е съществувал едва около половин милион години…
Конуей напусна библиотеката с убеждението, че е открил нещо важно, но какво точно, той не можеше да каже — чувствуваше се много объркан. Докато се хранеше набързо, реши, че му е нужна още информация и че има само един човек, който може да му я достави. Трябваше отново да се срещне с O’Мара.
— Къде е нашето малко приятелче? — запита без предисловия психологът, щом Конуей влезе в кабинета му няколко минути по-късно. — Да не би да сте имали дуел или нещо от този род?
Конуей преглътна и се постара да отговори със спокоен глас.
— Д-р Аритапек — рече той — пожела да поработи с пациента си сам за известно време, а аз реших да направя в библиотеката едно малко проучване върху динозаврите. Бих искал да знам дали вие можете да ми дадете някаква допълнителна информация?
— Съвсем незначителна — отговори O’Мара. Той втренчи поглед в Конуей за няколко неприятни мига, след което заговори навъсено. — Наблюдателният кораб на Мониторния корпус, открил родната планета на Аритапек, снабдява жителите й със свръхсветлинен кораб, след като установява високото ниво на цивилизация, постигнато от тях. На една от първите посетени от тях планети те откриват див, лишен от разумен живот свят, но една от животинските форми — гигантските гущери — привлича вниманието им. Те казват на съответните галактически власти, че ако им се осигури необходимата помощ, ще могат да направят нещо, което ще е от полза за цивилизацията като цяло, и тъй като никоя телепатична раса не умее да лъже, нито дори да разбере понятието лъжа, те получават исканата помощ и Аритапек и пациентът му пристигат в Галактическата болница.
Имаше и едно малко допълнение. Очевидно свръхестествените способности на ХФЧЖ включват и нещо като умение да виждат в бъдещето. Това изглежда да им помага много, защото то не се отнася за отделни индивиди, а само за големи групи от население. Те обаче виждат толкова надалеч в бъдещето и така безразборно, че това им умение в действителност се оказа безполезно.
След този разговор Конуей се почувствува напълно объркан.
Той продължаваше да се опитва да сглоби късчетата информация така, че да се получи нещо смислено, ала бе или много уморен, или твърде глупав. А той наистина бе уморен — през последните два дни в главата му се бе наслоила гъста изтощителна мъгла…
Трябваше да има някаква връзка между двата фактора — идването на Аритапек и тази безгранична умора, помисли се Конуей. Той бе в добро физическо състояние и никакво мускулно или умствено напрежение дотогава не бе го изтощавало до такава степен. А не бе ли споменал нещо Аритапек за сърбежа, че може и да е симптом на някакво страдание?
Изведнъж Конуей се разтревожи за собствената си безопасност. Ами ако сърбежът се дължеше на някакъв нов тип бактерии, които не се отчитаха от миникомпютъра? Той си бе помислил подобно нещо, когато помръдването му бе накарало Аритапек да го изгони, но през целия ден се бе опитвал да убеди себе си, че това не е нещо сериозно, тъй като след известно време сърбежът бе изчезнал. Сега вече си мислеше, че трябва да отиде при някой от специалистите, който да надзърне в ухото му. И трябваше да стори това незабавно.