Ала сега бе много уморен. Обеща си, че на другата сутрин ще помоли бившия си началник, д-р Манън, да го прегледа. Освен това на следващата сутрин Конуей трябваше отново да застане от дясната страна на Аритапек. Той продължаваше да се безпокои за странната неизвестна болест, която вероятно бе хванал, и за това по какъв най-приличен начин да се извини на ХФЧЖ, когато заспа.
IV
На сутринта върху писалището имаше двуинчова дупка и Аритапек се бе сврял в нея. Веднага щом Конуей показа, че вече се е събудил, а това той направи, като се приповдигна от леглото и седна, Аритапек заговори:
— От вчера си мисля — започна той, — че аз вероятно съм очаквал твърде много по отношение на неща като самообладание, уравновесеност и издръжливост от един индивид с относително посредствен интелект. Ето защо ще се постарая да бъда по-скромен в изискванията си при нашите бъдещи отношения.
На Конуей му бяха необходими няколко секунди, за да разбере, че Аритапек му се извинява. Когато осъзна това, той си помисли, че бе получил най-оскърбителното извинение през живота си. А това, че той не се бе извинил пръв, говореше добре за неговото самообладание. Конуей само се усмихна и заяви, че за всичко е виновен той самият. После отидоха да видят пациента.
Промяната в интериора на огромния кораб го бе направила почти неузнаваем. На мястото на кълбото, покрито с дебел слой от кал и шума, сега пред погледа се разкриваше прекрасен мезозойски пейзаж. И макар че картината не беше точно копие на илюстрациите, които Конуей бе разглеждал предишния ден (те пресъздаваха една далечна епоха от историята на Земята, а тази растителност тук бе пренесена от родната планета на пациента), разликата бе учудващо малка. Ала най-очебийна бе промяната в небето.
Ако преди, като погледнеше нагоре, човек виждаше отвъдната страна на кълбото, то сега погледът се губеше в гълъбовобяла мъгла, през която прозираше едно съвсем истинско слънце. Централната част на кораба бе почти изпълнена с тази опалова пелена и човек се нуждаеше от остро око и проницателен ум, за да разбере, че не се намира на истинска планета, под истинско слънце в мъгливото небе. Инженерите бяха свършили отлична работа.
— Никога не съм допускал, че при това сложно преустройство ще може да се постигне толкова много достоверност — каза внезапно Аритапек. — Заслужавате похвала. Всичко това сигурно ще окаже положително въздействие върху пациента.
Динозавърът, за който ставаше дума — необяснимо защо инженерите упорито го наричаха Емили, — блажено си късаше клонки от върха на едно тридесетфутово, подобно на палма дърво. Това, че се намираше на сушата, а не пасеше под водата, говореше за доброто му душевно състояние, защото, заплашван от враговете си, едновремешният бронтозавър неизменно е влизал във водата — единственото негово убежище. Очевидно този необронтозавър нямаше от какво да се страхува.
— Все едно че сме оборудвали едно ново отделение за някое извънземно същество — каза скромно Конуей. — Тук единствената разлика е в мащаба на извършената работа.
— Независимо от това аз съм поразен — рече Аритапек.
Първо извинения, сега похвали, каза си мрачно Конуей. Те се приближиха към пациента и Аритапек отново го предупреди да стои безмълвно и неподвижно. През това време Конуей си мислеше, че промяната в поведението на лекаря ХФЧЖ се дължи най-вероятно на добре извършената от инженерите работа. Сега, когато пациентът се намираше сред тази безупречна обстановка, възможностите за неговото успешно лекуване бяха значително нараснали…
Внезапно Конуей отново усети сърбежа. Той се появи на обичайното място — дълбоко навътре в дясното ухо, ала този път се разпростря и усили. Конуей имаше чувството, че безброй насекоми пъплят и настървено го жилят по целия мозък. Усети, че го обля студена пот, и си спомни за опасенията от предишната вечер, когато бе решил да отиде при д-р Манън. Това не беше плод на въображението му, а нещо сериозно, може би изключително сериозно. Ръцете на Конуей машинално се устремиха към главата му, събаряйки на земята контейнера с Аритапек.
— Пак започнахте да се въртите — обади се ХФЧЖ.
— Моля… моля да ме извините — запъна се Конуей. Той измърмори нещо неразбрано за това, че се налага да го остави, че се касае за нещо много важно, което не търпи отлагане, и побягна презглава.