Три часа по-късно той седеше в кабинета на д-р Манън, докато кучето на Манън ту ръмжеше яростно срещу него, ту се търкаляше по гръб и с умоляващ поглед се опитваше да го подмами да си поиграе с него. Конуей обаче нямаше настроение за обичайните закачки и боричкане, на които той и кучето се отдаваха с удоволствие, когато разполагаше с повече време. Сега цялото му внимание бе съсредоточено върху приведената глава на бившия му началник, който разчиташе резултатите от изследванията. Внезапно Манън вдигна очи.
— Нищо ви няма — каза той с категоричния тон, който пазеше за студенти и за симуланти. А след няколко секунди добави: — Не, не се съмнявам, че сте изпитали усещания като умора, сърбеж и тем подобни, но по всичко личи, че те са психоматични. Кажете ми върху какъв случай работите в момента?
Конуей започна да обяснява. На няколко пъти по време на разказа му Манън се усмихна.
— Предполагам, че това е първото ви продължително м-м-м общуване с телепатична форма на живот и че съм първият, с когото споделяте опасенията си, така ли е? — казаното прозвуча по-скоро като констатация, отколкото като въпрос. — И въпреки че сигурно чувствувате този сърбеж най-вече когато се намирате близо до Аритапек и пациента, вие продължавате да го усещате, макар и в по-слаба форма, и през останалото време.
Конуей кимна.
— Само преди пет минути го почувствувах пак, но изчезна бързо.
— Естествено действието му отслабва с увеличаване на разстоянието — каза Манън. — А що се отнася до здравословното ви състояние — нямате основание за безпокойство. Причината за всичко е Аритапек, който, макар и съвсем несъзнателно, се опитва да направи от вас телепат. Ще ви обясня… Продължителното общуване с някои телепатични форми на живот възбужда определена област в човешкия мозък, която е или зачатък на телепатична функция, която може да се развие по-късно, или някаква атрофирана способност, притежавана в първобитното минало, и впоследствие изчезнала. В резултат на това се получава неприятен, но съвсем безвреден сърбеж. В много редки случаи тази болест създава у човека нещо подобно на изкуствена телепатична способност. Той например може да приема понякога мисли от телепата, под чието влияние се намира. Тази способност във всички случаи е само временна и изчезва, когато съществото, предизвикало появата й, се разделя с човека.
— Случаите на предизвикана телепатия обаче са изключително редки — каза в заключение Манън — и очевидно при вас е налице само вторичният продукт — сърбежът. В противен случай вие щяхте да узнаете с какво се занимава д-р Аритапек просто като прочетете мислите му…
Докато д-р Манън говореше, мозъкът на Конуей, освободен от страха, че е прихванал някаква неизвестна болест, работеше трескаво. Като прехвърляше някои странни случки с Аритапек и бронтозавъра и добавяше откъслечни фрази от разговори с лекаря ХФЧЖ и данните от проучването си върху земните гигантски влечуги, в главата му постепенно се оформи една картина. Тя бе налудничава — или най-малкото изкривена или незавършена, но какво друго можеше да направи Аритапек с пациент като бронтозавъра, който бе напълно здрав?
— Какво казахте, моля? — попита Конуей.
— Казах, че ако откриете с какво се занимава Аритапек, трябва незабавно да ми го съобщите — повтори Манън.
— О, аз вече знам с какво се занимава той — рече Конуей. — Или поне така ми се струва — и разбирам защо Аритапек не желае да разговаря по този въпрос. Страхува се, че ако опитите му се провалят, ще бъде изложен на присмех. Но дори само идеята да опита е нелепа. Ала все още не знам едно — защо той се занимава с това…?
— Д-р Конуей — рече Манън с привидно безобиден тон. — Ако не ми кажете какво точно имате предвид, аз, както се изразяват кратко и ясно нашите по-недодялани ординатори, ще ви направя на пух и прах.
Конуей скочи на крака. Той трябваше незабавно да се върне при Аритапек. Сега, когато имаше най-обща представа за заниманията на лекаря ХФЧЖ, той трябваше да се погрижи за някои спешни предохранителни мерки, за които едно същество като Аритапек не можеше да се досети. Той каза разсеяно:
— Извинете, сър, но нищо не мога да ви кажа. От това, което ми обяснихте, излиза, че е възможно информацията ми да произтича телепатично направо от мозъка на Аритапек. В такъв случай тя е поверителна. Сега трябва да побързам. Много ви благодаря за всичко.
Щом излезе навън, Конуей се затича към най-близкия комуникатор и повика Техническа дирекция. Обади се полковникът, с когото се бе запознал неотдавна.