Внезапно в главата му настъпи едва доловима промяна. Не че сърбежът намаля, но към него се прибави нещо друго. За миг пред очите му се мярна нещо ослепително — нещо подобно на музикална фраза от велико произведение, изсвирена на повреден грамофон, или шедьовър на изобразителното изкуство, напукан и обезобразен до неузнаваемост. Той разбра, че през изкривяващите вълни на болката за миг бе надзърнал в мислите на Аритапек.
Сега той знаеше всичко…
Лекарят ХФЧЖ продължаваше да получава отговори през целия ден — те биваха ту колебливи, ту яростни и необуздани. След като един особено драматичен отговор накара обзетия от ужас динозавър да изкорени дърветата от два акра площ и да се втурне уплашено към езерото, Аритапек прекъсна заниманията си.
— Безполезно е — рече той. — Това същество никога няма да може да използува знанията, които се мъча да му внуша. Ускоря ли малко процеса и то започва да се страхува.
В безизразните звуци, идващи от транслатора, липсваше всякакво чувство, но Конуей, който бе вече надзърнал в мислите му, знаеше какво горчиво разочарование изпитва Аритапек. Отчаяно му се прииска да помогне по някакъв начин, но знаеше добре, че нищо не може да направи — в случая Аритапек сам трябваше да извърши цялата работа. И дори докато си лягаше, Конуей продължаваше да напряга ума си и да търси решение на проблема. Точно преди да заспи, той си помисли, че го е намерил.
На следващата сутрин те откриха д-р Манън тъкмо когато влизаше в операционната зала ГБЛЕ.
— Сър — обърна се към него Конуей, — може ли да вземем за известно време кучето ви?
— За работа или за игра? — попита подозрително Манън. Той бе силно привързан към кучето си, дотолкова, че извънземните същества от персонала подозираха някаква симбиозна връзка между тях.
— Нищо лошо няма да му направим — успокои го Конуей. — Благодаря.
Той взе каишката от израстъка на ординатора-тралт и след това се обърна към Аритапек:
— А сега обратно в стаята ми…
Десет минути по-късно кучето с яростен лай се премяташе из стаята на Конуей, докато самият Конуей непрекъснато го замеряше с възглавници. Най-неочаквано една възглавница попадна в целта и похлупи кучето. Като драскаше с лапи и боксуваше по лъскавата подова настилка, то нададе оглушителен вой.
Конуей изведнъж се озова увиснал във въздуха на около осем фута от пода.
— Никога не съм допускал — прогърмя откъм писалището гласът на Аритапек, — че сте възнамерявали да превърнете всичко това в демонстрация на човешки садизъм. Аз съм потресен и възмутен. Незабавно пуснете това нещастно животно.
— Свалете ме на пода и ще ви обясня… — промълви Конуей.
На осмия ден те върнаха кучето на д-р Манън и отново се заловиха с динозавъра. В края на втората седмица все още продължаваха да работят и за Аритапек, Конуей и техния пациент се говореше, свиркаше, пиюкаше и ръмжеше на всички възможни езици, употребявани в Болницата. Един ден, докато седяха в трапезарията, Конуей изведнъж разбра, че стенният говорител, който монотонно предаваше съобщения някъде зад гърба му, викаше в момента неговото име.
— …по комуникатора с майор O’Мара — повтаряше гласът. — Доктор Конуей, моля, свържете се незабавно по комуникатора с майор O’Мара…
— Моля да ме извините — каза Конуей на Аритапек, който се бе сгушил върху пластмасовото блокче, поставено с явен намек върху масата им от управителя на Трапезарията. Той стана и се отправи към най-близкия комуникатор.
— Работата не е чак толкова спешна — отговори O’Мара на въпроса му какво се е случило. — Просто искам да ми обясните някои неща. Например: защо растителността, с която се храни пациентът, засаждана и отглеждана толкова старателно от д-р Хардин, сега трябва да се пръска с някакъв химикал, който ще намали вкусовите й качества? Защо известно количество растителност, чийто истински вкус е запазен, се държи на склад? С каква цел сте поискали тридиаметрален проекционен апарат? И какво общо има с всичко това кучето на Манън? — O’Мара спря неохотно, за да си поеме дъх, и след това продължи: — А полковник Скемптън направо заявява, че на неговите инженери им е дошло до гуша да инсталират цели планини от лъчеви преси и влекачи за вас двамата. Това не го безпокои кой знае колко, но според него, ако всичките тези машинарии се насочат навън вместо навътре, от този стар негоден кораб, из който само се мотаете, би могло да се получи отличен военен кръстосвач.
— А що се отнася до неговите оператори… — O’Мара напразно се стараеше да се придържа към нормалния за един разговор тон — на повечето от тях вече им се наложи да се консултират с мен професионално. Някои просто не вярват на очите си, но те имат късмет да им се размине само с това. Другите биха предпочели да изпаднат в делириум тременс.