— Отлично. А сега етап втори… — каза Конуей.
VI
Без да снема поглед от екрана на малкия телевизионен приемник, който показваше как изображението му насочва движенията на динозавъра, Конуей се устреми отново нагоре. Една друга, невидима лъчева преса, инсталирана високо върху насрещната стена на корпуса, заработи, синхронизирайки действието си с движенията на огромната ръка, която сега потупваше грамадната шия на пациента. Пресата оказваше постоянен, умерено силен натиск върху динозавъра. След първоначалната уплаха пациентът продължи да се храни, като от време на време леко потреперваше. Аритапек съобщи, че животното изпитва удоволствие от усещането.
— А сега — рече Конуей — играта ще позагрубее.
Две исполински ръце легнаха върху едната страна на туловището и лъчите на няколко преси го катурнаха. Падайки, животното разлюля земята. Обладано от истински ужас, то се заблъска и заизвива отчаяно в напразни опити да изправи огромното тромаво тяло върху краката си. Ала вместо да му нанесат смъртен удар, огромните ръце продължиха да го потупват и милват. Бронтозавърът притихна и тъкмо когато отново започна да дава признаци на доволство, ръцете заеха ново положение. Лъчевите влекачи и преси сграбчиха полегналото на една страна тяло, изправиха го и го катурнаха на другата страна.
Включил гравитационния колан, за да увеличи своята подвижност, Конуей започна да кръжи около бронтозавъра, а Аритапек, който бе в телепатична връзка с пациента, непрекъснато докладваше за въздействието на различните дразнения. Конуей потупваше, галеше, бъхтеше с юмруци и сипеше удари по гигантското влечуго с многократно увеличените си безплътни ръце и крака. Той го дърпаше за опашката и пляскаше по шията, а през цялото време екипите на операторите следваха безпогрешно неговия ритъм…
Нещо подобно се бе случвало и преди, да не споменаваме за другите неща, за които се носеха слухове, че са накарали един инженер да се пропие и не само него, а най-малко още четирима. Но едва днес, когато бе взет под внимание ръстовият фактор и бе приложена тази панорамна тридиаметрална проекция, те успяха да получат такива обещаващи резултати. От опитите им през последните десетина дни човек оставаше с впечатлението, че някаква мишка малтретира санбернарско куче — нищо чудно тогава, че бронтозавърът побесняваше от ужас, когато с него ставаха най-различни необясними неща. Очевидно единствената причина за това е била, че той ги е виждал като две микроскопични същества!
Но събратята на пациента бяха бродили по родната му планета в продъжение на сто милиона години, а и самият той можеше да се похвали с дълголетие. Макар че двата му мозъка бяха малки по обем, той в действителност бе много по-приятен от куче, така че много скоро Конуей го накара да седне на задните и да свие умолително предните си крака.
А два часа по-късно бронтозавърът полетя.
Чудовищно тромавата и неописуема грамада се отдели рязко от земята. Мощните крака правеха машинални движения, като че ли бронтозавърът вървеше по суша, докато огромната му шия и опашка бяха увиснали и плавно се олюляваха. Очевидно именно мозъкът в поясната област, а не този в черепа, направляваше летенето, помисли си Конуей, когато огромното влечуго се приближаваше към снопа от палмови клонки, закрепен съблазнително на височина от двеста фута. Това обаче бяха подробности — той летеше и това бе важното. Освен ако…
— Помагате ли му? — запита рязко Конуей Аритапек.
— Не!
Гласът прозвуча вяло и безизразно, но ако този лекар ХФЧЖ. бе човек, отговорът му щеше да бъде вик на истински триумф.
— Браво на Емили! — провикна се някой в слушалките на Конуей, вероятно един от лъчевите оператори, и продължи: — Вижте, тя го задминава!
Бронтозавърът не бе успял да улучи увисналия във въздуха сноп и продължаваше да се издига бързо нагоре. Минавайки покрай него, той се опита да го достигне, но от рязкото непохватно движение се преобърна. Последвалите отчаяни движения на шията и опашката само влошиха полежението…
— По-добре да я свалим оттам — обади се настоятелно друг глас. — Онова изкуствено слънце може да й опърли опашката!
— …а от това въртене направо ще подлудее — подкрепи го Конуей. — Операторите на влекачи…!
Но той се намеси твърде късно. Слънце, земя и небе се завъртяха в лудешки вихрен танц около животното, което до този момент бе привикнало да чувствува само твърда земя под нозете си. То искаше да се спре долу или горе, или изобщо някъде. Въпреки настойчивите опити на Аритапек да го успокои, то отново се понесе.