Огромната глава рязко се подаде над водната повърхност и чудовищното тяло се измъкна на брега. Бавно и тромаво задните крака се прегънаха на две и дългата заострена шия се изпъна нагоре. Бронтозавърът отново искаше да си играе.
Нещо заседна в гърлото на Конуей. Погледът му обгърна десетките снопове сочна зеленина, разхвърляни за примамка. Той махна с ръка и извика:
— Дайте му ги всичките, той си ги заслужи…
— Така че когато Аритапек видял условията на планетата на пациента — каза Конуей с леко надут тон — и неговата способност да вижда в бъдещето му подсказала каква най-вероятно ще бъде съдбата на бронтозавъра, той просто решил, че трябва да се опита да я промени.
Конуей се намираше в кабинета на Главния психолог на предварителен устен доклад в обкръжението на O’Мара, Хардин, Скемптън и Главния лекар на Болницата, които го слушаха внимателно. Това го караше да се чувствува неловко. Той се поокашля и продължи:
— Но Аритапек принадлежи към древна и горделива раса и освен че е много чувствителен, той е и телепат, а телепатите наистина усещат какво си мислят околните за тях. Това, което Аритапек бе решил да направи, бе толкова смело, че в случай на неуспех той рискуваше да изложи на открит присмех не само себе си, но и цялата си раса. Ето защо всичко трябваше да остане в тайна. Условията на планетата на бронтозавъра показват, че след като изчезнат гигантските влечуги, там никога няма да възникнат форми на разумен живот, а от геологична гледна точка тяхното изчезване няма да се забави много. Събратята на пациента са съществували вече твърде дълго време — благодарение на тази бронирана опашка и природата си на земноводни те са надживели много по-хищни и устойчиви свои съвременници, — но климатичните промени са неминуеми. Те не могат да се придвижат към по-топлите райони към екватора, защото планетата им е покрита от безброй много островни континенти. Един бронтозавър не може да прекоси океан. Ако гигантските влечуги обаче могат да развият у себе си свръхестествената способност за телепортиране, океанът ще отпадне като препятствие, а заедно с това и опасността от нахлуването на студа и недостига от храна. Ето това успя да постигне д-р Аритапек.
На това място се намеси O’Мара.
— Щом Аритапек е успял да внуши телепортна способност на бронтозавъра посредством пряко въздействие върху мозъка му, защо не може да направи същото и за нас?
— Вероятно защото ние се справяме добре и без нея — отвърна Конуей. — На пациента, от друга страна му бе показано и обяснено, че тази способност е необходима за неговото оцеляване. Щом веднъж се осъзнае това, способността ще бъде използвана и предавана и в следващите поколения, защото тя е залегнала в почти всички животински видове. Сега, когато Аритапек доказа, че идеята му е осъществима, всички от неговата раса ще пожелаят да се заловят с внедряването й. Насърчаването на развитието на разум у обитателите на една планета, която иначе би се превърнала в мъртъв свят, е наистина грандиозен проект, който приляга на тези горди същества…
Конуей си мислеше за онзи мигновен поглед, който бе хвърлил в мислите на Аритапек, за цивилизацията, която щеше да се развие на планетата на бронтозаврите, и за чудовищните, но по своему грациозни летящи същества, които щяха да я обитават в някой далечен бъдещ ден. Но той не изрази гласно тези си мисли. Задоволи се само да каже:
— Като повечето телепати Аритапек бе не само придирчив, но и склонен към подценяване на чисто физическите методи на изследване. Отношението му се промени едва когато му представих кучето на д-р Манън и му доказах, че един отличен начин да накараш дадено животно да използува някаква нова способност е да го учиш на най-обикновени номера, свързани с нея. Показах му онзи номер, при който замерям кучето с възглавници и след като то се боричка с тях известно време, ги подрежда в една купчинка и ми позволява да го хвърля върху нея. По този начин му демонстрирах, че умствено недоразвитите същества приемат в известни граници и по-груби закачки…
— Ето какво значи сте правели — започна да разсъждава на глас O’Мара с поглед, впит в тавана — през свободното си време…
Полковник Скемптън се окашля.
— Излиза, че в цялата тази работа сте преследвали собствени цели — рече той. — И хрумването ви да натъпчем онова старо корито с лъчеви влекачи и преси…
— Има само едно нещо, което трябва да изясня, преди да се разделя с Аритапек — прекъсна го припряно Конуей. — Той чул, че някои от техниците наричат пациента Емили. Би искал да знае защо.