— При други обстоятелства не бих допуснал подобно нещо — каза той накрая, — но тъй като люкът, през който ще влезе това ТСУУ, е недалеч оттук, мисля, че този път можем да задоволим вашето любопитство. Моля, последвайте ме, докторе.
Като махна за довиждане на рошавия дежурен, Конуей си помисли колко бе хубаво, че транслаторът на Приликла не можеше да предаде ироничния подтекст на последните му думи и асистентът нямаше как да се досети, че Конуей го подиграва. Изведнъж го порази една мисъл. Стана му неловко, като си помисли, че Приликла е емпат. Откакто неотдавна се бяха запознали, Приликла не бе говорил много, но всичко, което бе казал, съответствуваше удивително на чувствата на Конуей. Новият му асистент не бе телепат — той не можеше да чете чужди мисли, — но имаше способността да улавя чувства и усещания и следователно бе доловил любопитството на Конуей.
Конуей не можеше да си прости, че е забравил за тази емпатична способност, и му стана криво, като си помисли кой на кого се беше подиграл.
Остана му утехата, че новият му асистент бе поне сговорчив, за разлика от някои негови колеги, с които бе работил напоследък — като д-р Аритапек например.
До Шести входен люк, откъдето трябваше да влезе посетителят ТСУУ, можеше да се стигне само за няколко минути, ако Конуей бе избрал по-прекия път през пълния с вода коридор, който водеше до операционната зала АФЖЛ и пресичаше хлорното хирургическо отделение ПХТЙ. Но в такъв случай те трябваше да ползват за защита леки водолазни костюми. Процедурата по обличането и събличането на костюма изобщо не представляваше никаква трудност за Конуей, но той се съмняваше дали многокракият Приликла ще може да се справи с нея. Ето защо се наложи да тръгнат по обиколния път и да побързат.
На едно място ги застигнаха тралт със златистата лента на Диагностик и един инженер по подъдържането. Първият се носеше като танк, а човекът подтичваше, за да не изостане назад. Конуей и Приликла се отдръпнаха до стената не само за да сторят път на почетния Диагностик, но и за да не бъдат смачкани. След това продължиха пътя си. От онова, което дочуха от разговора им, разбраха, че тралтът и инженерът са членове на комисията по посрещането на ТСУУ, а от хапливата забележка на земния инженер стана ясно, че посетителят пристига по-рано, отколкото са го очаквали.
Когато завиха зад един ъгъл и се озоваха близо до грамадния входен люк, пред очите на Конуей се разкри гледка, която го накара неволно да се усмихне. По всичките три коридора на това ниво, водещи до камерата на входния люк, както и в коридорите на долното и горното ниво, които се свързваха с нея посредством полегати рампи, се суетяха членовете на комисията по посрещането. Тук освен тралта и инженера, застигнали ги преди малко, се виждаха и още един тралт, две гъсеници ГБЛЕ и обвитото в прозрачен защитен балон ципесто тяло на един иленс, който току-що се бе измъкнал от близкия, пълен с хлор коридор на сектор ПХТЙ. Те всички бързаха към вътрешната преграда на камерата, която вече се отваряше, за да пропусне очаквания посетител. Цялата тази суматоха се стори дяволски смешна на Конуей и той си представи как всички от тази полудяла менажерия се сблъскват едновременно в една точка.
Но докато се усмихваше на тази си мисъл, изведнъж и без всякакво предупреждение комедията се превърна в трагедия.
II
Когато посетителят влезе в камерата и люкът зад него се затвори, пред Конуей изникна подобно на крокодил същество, от което се подаваха пипала с рогови окончания. Такова нещо Конуей никога не беше виждал. Посетителят се отдръпна от втурналите се към него посрещачи и внезапно се хвърли върху най-близкия, и както по-късно се разбра, най-дребния от тях — съществото ПХТЙ. Изведнъж всички закрещяха толкова силно в един глас, че от пренатоварване транслаторите им издаваха само ужасен пронизителен вой.
Виждайки пред себе си зъбите и роговите пипала на връхлитащия посетител, иленсът несъмнено си бе помислил за тънката материя на балона си, пълен с животворна хлор, и се втурна към люка на коридора, който водеше към неговия сектор ПХТЙ. На пътя на посетителя изведнъж се изпречи един тралт, който се мъчеше да го успокои, но гостът успя да го заобиколи и се хвърли към същия люк…
Всички люкове между коридорите бяха снабдени с бързо действуващ механизъм, който в критичен случай можеше да отвори едната врата и едновременно с това да затвори другата, без да е необходимо да се изчаква камерата да се напълни с другия въздух. Бягащият ПХТЙ, преследван от разярения посетител, реши, че неговият случай е критичен, и включи механизма. Още повече че костюмът му бе вече раздран от зъбите на ТСУУ и той се намираше в непосредствена смъртна опасност от кислородно отравяне. Вероятно той бе силно уплашен, за да забележи, че посетителят все още не бе успял да се промъкне през първата врата, а отвореше ли се втората, вътрешната врата, външната щеше да пререже госта наполовина…