Конуей се окашля.
— Това, което бих искал да знам — допълни той, — е защо това ТСУУ побесня така? Да предположим, че се е уплашило от втурналите се насреща му посрещачи. Добре, но никое разумно същество не би се държало по този начин. Единствените посетители, които се допускат тук, са членове на правителството или гостуващи специалисти и никой от тях не би се изплашил от външния вид на някое чуждопланетно същество. А преди всичко — защо имаше толкова много Диагностици на посрещането?
— Те бяха там — отговори O’Мара, — защото искаха да видят как изглежда едно ТСУУ тогава, когато не се опитва да прилича на нищо друго. Тази информация може да им помогне за лечението на болния, с който се занимават сега. Освен това, когато се сблъскваме с непозната форма на живот като тази, е невъзможно да разберем кое го е накарало да се държи така. И накрая той наистина не е от онези посетители, които обикновено допускаме тук. Този път се наложи да нарушим правилника, защото неговият родител е на лечение в Болницата. И положението му е безнадеждно.
— Разбирам — каза тихо Конуей. В този момент в стаята влезе един лейтенант Монитор и се насочи бързо към O’Мара.
— Извинете, сър — каза той. — Натъквам се на една подробност, която може да ни помогне при издирването на посетителя. Медицинска сестра ГБЛЕ съобщи, че е видяла един ПХТЙ да се отдалечава от мястото на произшествието малко след инцидента. От гледна точка на гъсениците ГБЛЕ съществата ПХТЙ изобщо не блестят с красота, но сестрата казва, че този иленс е бил повече от грозен — направо урод. Такъв урод, че сестрата го взела за пациент, болен от някакво ужасно…
— Проверихте ли дали някой от пациентите ПХТЙ не страда от подобно заболяване?
— Да, сър. В Болницата няма такъв случай.
Внезапно лицето на O’Мара стана мрачно.
— Много добре, Карсън, знаете как да действувате нататък.
С кимване на главата той освободи офицера.
Конуей с мъка се сдържаше по време на този разговор, но щом лейтенантът си излезе, той избухна:
— Съществото, което видях да излиза от камерата на Шести входен люк, имаше пипала и… и… то в никакъв случай не приличаше на ПХТЙ. Знам, разбира се, че ТСУУ могат да видоизменят физическата си структура, но че могат да правят това така радикално и толкова бързо…!
Неочаквано O’Мара се изправи.
— Ние в действителност не знаем нищо за тази форма на живот — каза той, — нямаме представа какви са способностите, потребностите и емоционалните реакции на това същество и трябва спешно да изясним това. Сега ще попритиснем малко Колинсън от отдел „Свръзки“, за да видя какво ще успее да изкопае той. Интересуват ме въпроси като околната му среда, произход, еволюция, културни и социални влияние и така нататък. Ние не можем да оставим един посетител да се разхожда на воля из Болницата — той може да направи някоя пакост от невежество.
— Ето какво искам от вас двамата — продължи той. — Внимателно наблюдавайте за появата на някой странен на вид пациент или дете в Детския сектор. Лейтенант Карсън току-що отиде до Информационния център, за да разгласят тези указания. Ако случайно срещнете някого, който прилича на изчезналия ТСУУ, приближете се внимателно до него. Опитайте се да го успокоите, избягвайте резки движения и се постарайте да не го подплашите. Добре ще е да му говори само единият от вас. И веднага ми се обадете.
Когато излязоха навън, Конуей реши, че е време за обедна почивка и като отложи за по-късно визитацията в отделенията си, се отправи с Приликла към огромното помещение, което служеше за трапезария на всички топлокръвни, дишащи кислород служители в Болницата. Както винаги, трапезарията бе претъпкана и въпреки че бе разделена на секции за различните форми на живот, Конуей видя, че около много маси се бяха разположили, при това не съвсем удобно, представители на три-четири вида, които бяха седнали заедно, за да разискват професионални въпроси.
Конуей се отправи към една свободна маса, но първо я посочи на Приликла, за да може крилатият му асистент да изпревари двамата техници, които също се бяха запътили към нея. За миг няколко глави се обърнаха да проследят петдесетярдовия му полет, но той не им направи особено впечатление — присъствуващите тук бяха свикнали да виждат далеч по-необикновени неща.
— Надявам се, че храната ни ще се окаже подходяща за вашата обмяна на веществата — каза Конуей, докато сядаше. — Но може би имате някои по-особени предпочитания?