Оказа се, че Приликла има предпочитания и Конуей едва не се задави, като ги чу. Потресе го не комбинацията от варени спагети и сурови моркови, а начинът, по който асистентът му се зае със спагетите, когато му ги сервираха. Като действуваше ловко с всичките си четири манипулатора, Приликла направи от спагетите нещо подобно на въже и напъха края му в човката си. Обикновено Конуей не обръщаше внимание на такива неща, но сега от тази гледка започна да му се повдига.
— Изглежда, че моят начин на хранене ви притеснява — каза най-неочаквано Приликла. — Ще се преместя на друга маса…
— В никакъв случай — побърза да каже Конуей, разбрал, че емпатът бе доловил чувствата му. — Уверявам ви, че това не е необходимо. Ала добрият тон изисква, когато някой се храни в подобно разнородно общество, да използува същите прибори, с които си служи неговият домакин или началник. И така — ще можете ли да се храните с вилица?
Оказа се, че Приликла може да се храни с вилица. Конуей никога не бе виждал по-светкавично опразнена чиния със спагети.
От темата за храненето разговорът премина на други теми — за Диагностиците и Информационната касетъчна система, без чиято помощ тези височайши особи — и не само те, но и всички в Болницата — не можеха да си вършат работата.
Диагностиците заслужено се ползуваха с всеобщо уважение и симпатия, но понякога ги и съжаляваха. Защото Информационната касета не им даваше само знания. При нейното внушаване им се предаваше изцяло и личността на съществото, което е съхранило тези знания. В резултат на това Диагностиците съзнателно рискуваха да развият сложна шизофрения от най-драстичен вид. От всички тези толкова разнообразни внушения, с които мозъците им бяха буквално натъпкани, те много често се държаха като смахнати.
Но общият знаменател на техните усилия бе успешният изход от лечението на всеки пациент.
Сега на съседната маса седеше един Диагностик ГБГЖ, който пряко волята си се насилваше да изяде чудесния бифтек. Конуей случайно бе узнал, че в момента този човек се занимава с пациенти, чието лечение изисква огромни познания из областта на тралтската физиология. Те му бяха внушени от тралтската Информационна касета, но сега той бе принуден умствено да съжителствува с тралта, който бе съхранил тези познания, а тралтите изобщо не понасяха месо…
IV
След като се наобядваха, Конуей поведе Приликла към първото от отделенията, за които отговаряше. По пътя той продължи да въвежда асистента в работата — съобщаваше му статистически данни и му даваше необходимите обяснения. Болницата се състоеше от триста осемдесет и четири нива, в които точно се възпроизвеждаха околните среди на шестдесетте и осем различни форми на разумен живот, известни на Галактическата федерация. Конуей не се опитваше да порази Приликла с огромните мащаби на Галактическата болница, нито пък да се хвали, въпреки че беше неизказано горд, че работи в такова забележително здравно заведение. Той просто не бе уверен, че асистентът му ще успее да се защитава от трудностите, с които тепърва щеше да се сблъсква…
Той обаче нямаше основания да се тревожи. Приликла му демонстрира как лекият, почти прозрачен костюм, спасил живота му при Шести входен люк, може да се заякчи отвътре посредством едно приспособление от вида на силовите полета, употребявани при метеоритни заслони на междузвездните кораби. При необходимост асистентът можеше да свие така краката си, че те да останат вътре в защитния балон.
Докато се преобличаха, за да влязат в Детско отделение АФЖЛ, Конуей започна да разказва историята на заболяването на обитателите му.
Възрастните екземпляри от биологичния вид АФЖЛ достигаха на дължина до четиридесет фута, бяха яйценосни и подобно на рибите покрити с люспи. Обитаваха планетата Чалдърскол II. Съществата, които сега се намираха под наблюдение в отделението, излюпени само преди шест седмици, бяха дълги едва три фута. Двете предишни люпила на същата майка били нормални във всяко едно отношение. Малките изглеждали напълно здрави и въпреки това два месеца по-късно всички умрели. Протоколът от аутопсията, направена на родната им планета, посочва като причина за смъртта пълното калциране на ставните хрущяли във всички стави на тялото им, но не обяснява причината за това явление. Малките от последното, трето люпило бяха взети за наблюдение в Галактическата болница и Конуей се надяваше, че те ще оцелеят.
— За сега ги наобикалям всеки ден — продължи Конуей, — а на всеки три дни вземам касета АФЖЛ и им правя пълни изследвания. Сега, когато вие сте мой асистент, ще вършим това заедно. Но отсега ви съветвам да изличавате веднага след прегледа Информационната касета, освен ако не искате половината ви мозък да е убеден, че сте риба, и да ви кара да се държите като риба…