— От мен и от риба наистина би се получил един невероятен хибрид — отбеляза Приликла. Сега цялото му тяло бе плътно затворено в лекия защитен балон — навън се подаваха само два манипулатора. Като видя, че и Конуей е готов, Приликла включи отварящия люка механизъм и когато двамата влязоха в огромния басейн АФЖЛ, пълен с топла зеленикава вода, той попита:
— А има ли подобрение в състоянието на пациентите?
Конуей поклати глава. След това съобрази, че жестът му едва ли говори нещо на Приликла, и каза:
— Все още сме на етапа на проучванията — лечението още не е започнало. Аз имам някои идеи, които бихме могли да обсъдим утре, като вземем и двамата касети АФЖЛ, но определено смятам, че двама от тримата пациенти ще оживеят. Третият ще ни послужи за опитно свинче, за да спасим другите двама
— Симптомите се появяват и развиват твърде бързо — продължи той — и това ме кара да мисля, че трябва да учестим наблюденията си. Сега, когато наближава опасният период за появата на болестта, смятам, че трябва да ги посещаваме на всеки три часа. Ще направя график, за да не бъде ощетен в почивката си никой от двама ни. Колкото по-рано открием първите симптоми, толкова повече време ще имаме, за да се борим за спасяването и на тримата. Много ми се иска да направим този хет-трик.
Най-вероятно бе Приликла да не знае какво е това хек-трик — помисли си Конуей, но се успокои, че скоро асистентът му щеше да се научи да тълкува израженията, жестовете и сравненията му. Самият Конуей се бе сблъскал със същата трудност в началото на лекарската си практика, когато трябваше да разгадава смисъла на казаното от чуждопланетните си началници. И винаги се бе учудвал защо някой не се залови да направи касета с най-трудно разбираемите думи в Галактиката за улеснение на младшите ординатори. Но това той си мислеше така, между другото. А някъде навътре в съзнанието му една упорита и натрапчива мисъл не му даваше покой — мисълта за стокостни плочки, които се движеха свободно в ставите си и така осигуряваха не само подвижността и дишането на едно съвсем невръстно същество, но изграждаха и неговия скелет. Същият скелет, който много скоро щеше да се превърне във вкаменена затворническа килия…
— С какво мога да ви помогна в момента?
Въпросът на Приликла рязко върна мислите на Конуей от близкото бъдеще към настоящето. Асистентът наблюдаваше как трите тънки фигурки с аеродинамична форма се стрелкат из огромния басейн и очевидно недоумяваше как може да спре някоя от тях, за да я прегледа.
— Много са игриви, нали? — добави той.
— Да, и освен това са много крехки — рече Конуей. — Плашат се лесно и всеки опит да се приближиш до тях ги изпълва с такъв ужас, че започват да плуват ожесточено, докато се изтощят или наранят в стените на басейна. Ето какво трябва да направим…
Конуей набързо обясни и показа как трябваше да се разположат разтворимите във вода капсули с упойка и как след това да се насочат внимателно пациентите към тях. По-късно, когато преглеждаха трите малки упоени същества и Конуей видя как нежно, точно и бързо действуваха умът и манипулаторите на Приликла, той отново започна да се надява, че и трите малки ще бъдат спасени.
След това те напуснаха топлия и приятен басейн АФЖЛ и се отправиха към „горещото“ отделение на сектора. Тук извършиха прегледа и изследванията на пациентите с помощта надистанционно-управляеми уреди. В това отделение нямаше тежко болни и преди да го напуснат, Конуей посочи на Приликла сложната плетеница на тръбната инсталация, която опасваше стените му. Той обясни, че отдел „Поддържане“ използва „горещото“ отделение като авариен генератор на Болницата.
През това време стенните говорители непрекъснато съобщаваха за хода на издирването на посетителя ТСУУ. Той все още не бе открит, но продължаваше да се увеличава броят на задържаните по погрешка и на онези, на които се бе сторило, че са видели беглеца. Откакто бяха напуснали кабинета на O’Мара, Конуей бе почти забравил за изчезналия ТСУУ. Но сега при мисълта какво можеше да направи беглецът в детското отделение, да не говорим за това, какво можеха да направят някои от невръстните пациенти с него, Конуей започна сериозно да се безпокои. Само ако знаеше малко повече за посетителя или поне да имаше представа какво му е противопоказано! Той реши да се обади на O’Мара.
В отговор на молбата му за повече информация Главният психолог каза: