В края на краищата, помисли си Конуей, човек свиква да работи с всекиго.
— Но да се върнем към нашите дебелокожи приятелчета — обади се той. — Те са физически издръжливи, но особено по-младите индивиди имат слаба устойчивост към микробни или вирусни заболявания. По-късно си изработват необходимите антитела и вече като възрастни са поразително здрави, но малките…
— …са предразположени към всякакви заболявания — продължи мисълта му Приликла. — И като че ли само изчакват да бъде открита някоя нова болест, за да я пипнат веднага и нея.
Конуей се засмя.
— Забравих, че във всяка планетарна болница винаги се намира по някой и друг хъдлърит и че вие вече имате опит с тях. Сигурно знаете и това, че от тези заболявания малките рядко умират, но тяхното лечение е продължителен, сложен и неблагодарен процес, защото те веднага се разболяват от нещо друго. В отделението нямаме тежки случаи и причината да държим тези двадесет и осем пациенти тук, а не в местните болници, е, че се опитваме да създадем ваксина, която ще изгради у тях имунитет към някои бъдещи инфекциозни заболявания, и така… Спрете!
Макар че Конуей произнесе шепнешком последната дума, тя прозвуча остро и настоятелно. Приликла замръзна на мястото си и тънките му крака се приковаха към пода. Двамата с Конуей впериха поглед в съществото, което се бе появило на следващата пресечка на коридора.
На пръв поглед то приличаше на иленс. Безформеното бодливо тяло и сухите шумолящи ципи, които свързваха горните и долни израстъци, несъмнено принадлежаха на дишащи хлор ПХТЙ, но то имаше и две пипала, като че ли присадени от ЕЖЛИ, покрити с козина гърди като на ГБГЖ, и също като тях дишаше въздух, наситен с кислород.
Това можеше да бъде само беглецът.
Противно на всички закони на физиологията Конуей почувствува как сърцето му отчаяно бие в гърлото и като си спомни за изричната заповед на О’Мара да не подплашат посетителя, се опита да потърси за него някакви по-дружелюбни и успокояващи думи. Но щом беглецът ТСУУ съзря Конуей и Приликла, веднага се втурна да бяга и Конуей успя само да извика: — Бързо след него!
Те се спуснаха подире му, стигнаха до пресечката и свърнаха по коридора, по който беглецът бе поел. Приликла бягаше по тавана, надалеч от тежко стъпващите крака на Конуей. Но това, което видяха пред себе си, накара Конуей да забрави за всички заповеди на O’Мара и да изкрещи:
— Спри се, глупако! Не влизай там…!
Беглецът се намираше пред входа на Отделение ЕСОВ.
Те стигнаха твърде късно до външния люк и безпомощно видяха през илюминатора как беглецът отвори вътрешната херметическа врата и как, повлечен от четворно по-голямото притегляне в отделението, изчезна от погледа им. Вътрешната врата се затвори автоматично и едва тогава Приликла и Конуей успяха да влязат в камерата, за да се преоблекат.
Конуей светкавично се напъха в тежкия си костюм, който държеше в шкафа на камерата, и бързо нагласи антигравитационния си колан така, че да компенсира притеглянето вътре в отделението. През това време Приликла се занимаваше със своето защитно облекло. Докато проверяваше закопчалките и клапаните на костюма си и ругаеше, че губят ценно време, Конуей хвърли поглед през илюминатора на вътрешната врата и изтръпна от това, което видя.
Приелият облика на иленс беглец лежеше сплескан на пода и леко помръдваше. Един от по-едрите хъдлърити вече тромаво се приближаваше към него, за да изследва този странен на вид предмет. Огромният му крак сигурно щеше да стъпче проснатия ТСУУ, защото той скочи и започна бързо и невероято да се променя. Немощните ципести израстъци на ПХТИ направо потънаха в тялото, което придоби формата на гущер, и от него се проточиха пипалата с роговите окончания, които вече бяха видели при Шести входен люк. Това, изглежда, бе най-смразяващият вид, който беглецът можеше да си придаде.
Но малкият хъдлърит беше поне пет пъти по-едър от чудовището и изобщо не се изплаши от него. Той наведе мощната си глава и блъсна беглеца, който отхвръкна на двадесет фута и се удари в металната стена. Малкият ЕСОВ само искаше да си поиграе.
Конуей и Приликла излязоха от камерата и се изкачиха до галерията над залата, откъдето се виждаше по-добре. Сега беглецът отново бързо променяше своя вид. Очевидно при притегляне четири g формата на гущер с пипала не бе се оказала достатъчно страшна, за да уплаши тези грамадни животни, и той бе решил да се видоизмени в нещо друго.