— Защото долових, че се безпокоите за това какво може да направи беглецът с пациентите ви — отвърна Приликла, — и се опасявам, че ще усиля вашето безпокойство, като ви разкажа за вида и силата на чувствата, които току-що долових в мозъка на беглеца.
— Хайде, говорете. Нещата не могат да станат по-лоши, отколкото са сега.
Но се оказа, че те могат да бъдат и по-лоши.
Когато Приликла завърши своя разказ, Конуей рязко дръпна ръката си от копчето на комуникатора, като че ли то имаше зъби и се канеше да го захапе.
— Не мога да му кажа това по телефона — избухна той. — Само това остава — да го чуе някой от пациентите или дори от персонала и веднага да настъпи паника. — Той се поколеба за миг, но взе решение и извика: — Да тръгваме! Трябва да отидем при О’Мара.
Главният психолог не беше в кабинета си, нямаше го и в Информационната зала. Един от асистентите ги упъти къде могат да го намерят и те побързаха към четиридесет и седмо ниво в Лабораторна зала №3.
Това беше просторна зала с висок таван, в която температурата и налягането отговаряха на изискванията на топлокръвните, дишащи кислород същества. Лекари ГБГЖ, ГБЛЕ и ЕЖЛИ използуваха тази зала за предварителни прегледи на по-необикновените случаи. Ако атмосферните условия тук се окажеха неподходящи за пациентите, тогава ги поставяха в прозрачни кабинки, подредени до стените на залата, която бе известна в Болницата с прозвището „Зрелище и размисъл“. В средата на залата Конуей видя група лекари от всевъзможни видове и форми. Те бяха заобиколили един стъклен контейнер. Това трябва да беше умиращият ТСУУ. Сега обаче Конуей се интересуваше единствено от О’Мара.
Той забеляза психолога до пулта за свръзка и се отправи бързо към него.
О’Мара го слушаше невъзмутимо и на няколко пъти отваряше уста, като че ли да го прекъсне, но всеки път присвиваше все по-плътно устните си. Ала когато Конуей стигна до счупения транслатор, О’Мара с жест го накара да замълчи и натисна копчето на комуникатора.
— Свържете ме с полковник Скемптън от Техническа дирекция — изръмжа той. — Полковник, нашият беглец се намира в Детско отделение ЕСОВ. Но има едно усложнение — страхувам се, че си е счупил транслатора… — Последва кратка пауза и О’Мара продължи. — И аз нямам представа как ще го укротите, като не можете да разговаряте с него, но направете каквото можете, а през това време аз ще поговоря с момчетата от „Свръзки“.
Той отново поиска линия.
— Колинсън от отдел „Свръзки“… Ало, Колинсън? Искам да ме свържете с мониторната работна група на родната планета на ТСУУ… Да, точно така, с тази, с която се свързахте преди няколко часа. Ще свършите ли тази работа? Предайте им да подготвят запис на един текст на местния език ТСУУ… Аз ще ви продиктувам текста сега… Да! И да предадат записа незабавно. Обезателно да запишат някой възрастен ТСУУ. Диктувам текста…
Прекъсна го гласът на майор Колинсън. Началникът на „Свръзки“ напомняше плахо, че планетата ТСУУ се намира на другия край на Галактиката, че субкосмическото радио е чувствително към смущения, като всяко друго радио, и че по това време всяко слънце по безкрайното трасе ще деформира сигнала и докато стигне до тях, съобщението ще бъде съвсем неразбираемо.
— Ще ги накарате да повторят сигнала — каза O’Мара. — Все ще уловим някои думи и изрази и като ги съединим, ще можем да възстановим изпратеното от тях съобщение. Това ни е крайно необходимо и ще ви обясня защо…
— Съществата ТСУУ живеят изключително дълго, — бързо започна да обяснява O’Мара. — Те се възпроизвеждат еднополово. Интервалите между отделните раждания са много продължителни, а самите раждания са извънредно болезнени и тежки. Ето защо между родителя и децата съществува силна сърдечна връзка. Но има и нещо друго, което е много важно за случая — децата се подчиняват безусловно на родителите си. Освен това се смята с положителност, че независимо от това какви промени настъпват във външния облик на всяко ТСУУ, то винаги запазва гласните си и слухови органи, за да може да се свързва с близките си.
И така, ако някой възрастен ТСУУ от тяхната родна планета се обърне с няколко общи забележки, отправени към по-младите, които се държат зле, и този запис се получи в Болницата и се пусне по стенния говорител, тогава вроденото послушание на беглеца към по-старите ще може да го укроти.
— …А по този начин — обърна се O’Мара към Конуей, като изключи комуникатора — ние ще можем да преодолеем тази криза. С малко повече късмет след няколко часа ще можем да успокоим нашия посетител. Така че вашите тревоги свършиха, можете да си отдъхнете…