Конуей преглътна и каза:
— Имайки предвид високата приспособяемост на тези същества и тяхната устойчивост към физически увреждания, както и чудовищната форма на тялото на пациента, бих казал, че е най-вероятно в основата на заболяването да лежат психически причини.
Манън бавно го измери с унищожителен поглед от главата до петите и каза язвително:
— Психически причини, така ли? Поразително! А какви други причини биха могли да засегнат едно същество, което е устойчиво към физически увреждания и има имунитет към бактериални инфекции? Какво друго би могло да го доведе до това състояние, освен нещо объркано в главата му? Или може би вие ще ми обясните по-конкретно?
Конуей почувствува как шията и ушите му пламнаха. Той нищо не отговори.
Манън изсумтя и продължи.
— Той се превръща във вода, именно във вода, в която се съдържат безвредни организми в малки количества. Ние изпробвахме всички възможни методи на физическо и психическо лечение, но резултат няма. Преди малко някой предложи да замразим пациента — от една страна, да спрем процеса на топене, а от друга — да имаме време да измислим нещо друго. Това предложение бе отхвърлено, защото при това му състояние подобно нещо би могло да убие болния. Помолихме някои от нашите колеги телепати да се включат на честотата на биовълните на пациента и да му помогнат да дойде на себе си. А O’Мара дори се върна в далечното минало и приложи варварския метод на електрошоковата терапия, ала нищо не помогна. Поотделно и заедно приложихме всички средства, известни на цивилизованата Галактика, и въпреки това до този момент не можем да установим от какво е болен пациентът…
— Ако заболяването е психическо — намеси се Конуей, — тогава би следвало телепатите да…
— Не — прекъсна го Манън. — При тази форма на живот мозъкът е разпределен равномерно по цялото тяло, а не е съсредоточен в черепната кутия, защото в противен случай тези същества не биха могли да видоизменят в такава степен своя физически облик. В момента мозъкът на нашия пациент изчезва, стопява се и се раздробява на все по-малки частици — толкова малки, че телепатите не могат да работят с тях.
— В името на истината тези ТСУУ са невероятни същества — продължи замислено Манън. — Те, разбира се, са произлезли от морето, но по-късно на сушата започват да изригват вулкани и да стават земетресения. Повърхността на планетата се покрива със сяра и дявол знае с какво още, докато накрая едно незначително изместване на слънцето я превръща в пустиня, каквато е и до ден днешен. За да оцелеят, нейните обитатели е трябвало да се приспособяват. Да вземем и начина на тяхното възпроизводство — те се размножават чрез пъпкуване и откъсване на малкото от тялото на родителя, в резултат на което той загубва значителна част от масата си. Това също е интересно, като се има предвид, че новороденото е част от телесно-мозъчните клетки на родителя. Но в него не преминава съзнателната памет на възрастния ТСУУ. Малкото обаче съхранява подсъзнателно онази памет, която му позволява да се приспособява…
— Но в такъв случай — възкликна Конуей, — ако родителят дава на малкото част от своите телесномозъчни клетки, тогава подсъзнанието на всеки индивид сигурно се връща…
— А именно подсъзнанието е люлката на всички психози — прекъсна го O’Мара, който неочаквано бе изникнал зад тях. — Ни дума повече по този въпрос — продължи той. — Само при мисълта за този пациент ми се привиждат кошмари. Представете си само как може да се анализира пациент, чието подсъзнание се връща петдесет хиляди години назад…
Впоследствие разговорът бързо замря и Конуей, който продължаваше да се безпокои от мисълта за опасния беглец, побърза да се върне в Детския сектор. Навсякъде гъмжеше от техници и Монитори в зелени униформи, но беглецът повече изобщо не беше се мяркал. Пред отделение АФЖЛ Конуей постави една дежурна сестра ГБГЖ, облечена във водолазен костюм (същата, за която Манън обичаше да го поднася), защото именно тук очакваше неприятни изненади. След това тръгна с Приликла на посещение в Детско метаново отделение.
Сред студенокръвните пациенти в това отделение също нямаше тежко болни и докато извършваха обичайния преглед, Конуей обсипа Приликла с въпроси за емоционалното състояние на възрастния ТСУУ. Информацията на асистента бе твърде оскъдна — той бе доловил стремеж към разтопяване, но се затрудняваше да го обясни на Конуей, тъй като не познаваше категорията, към която да отнесе това чувство.