Когато излязоха навън, те откриха, че Колинсън не бе стоял със скръстени ръце. От стенните говорители, на фона на мощни космически смущения, се долавяше смътно чужда реч. По всяка вероятност това бе записът на планетата ТСУУ. Конуей си помисли, че ако той бе на мястото на малкия изплашен беглец и някой се опитваше да му говори под акомпанимента на този ужасен вой, това едва ли би го успокоило. Освен това атмосферата на родната планета на ТСУУ сигурно притежаваше различна плътност и това още повече влошаваше качеството на звука. Той не каза нищо на Приликла, но си помисли, че ще бъде истинско чудо, ако тази какофония доведе до очаквания от O’Мара резултат.
Врявата неочаквано заглъхна и говорителят съобщи на английски: „Умолява се д-р Конуей да се обади по комуникатора.“ Оглушителният шум продължи с нестихваща сила. Конуей побърза към най-близкия апарат.
— Обажда се сестра Мърчисън от отделение АФЖЛ — чу той разтревожен женски глас. — Един човек, искам да кажа някакво същество, току-що мина покрай мен. В първия миг ми се стори, че сте вие, но когато съществото отвори вътрешния люк и влезе в басейна, без да си облече костюм, разбрах, че това е беглецът ТСУУ. — Тя се поколеба и продължи: — За да не тревожа пациентите в басейна, реших да не вдигам тревога, преди да се посъветвам с вас, но мога да повикам…
— Правилно сте постъпили, сестра — прекъсна я бързо Конуей. — Идваме веднага.
Когато след пет минути пристигнаха в камерата, сестрата вече му бе приготвила костюм. Конуей отиде до вътрешния люк и започна да разглежда през наблюдателното стъкло съществото, което плуваше в басейна.
То приличаше много на него. Беглецът беше улучил цвета на косата и на кожата и също като Конуей бе облечен в бяло. Но чертите на лицето бяха несъразмерни и ужасно размазани, а шията и ръцете му се бяха превърнали в яка и ръкави на бялата престилка. Той му напомняше за оловно човече — грубо излято и боядисано набързо.
Конуей съзнаваше, че в момента съществото ТСУУ не представлява опасност за живота на малките пациенти в отделението, но то започваше да се видоизменя. Ръцете и краката му бавно се сраснаха и по тялото му се появиха подутини, от които се подаваха перки. Човек трудно можеше да улови някой от пациентите АФЖЛ, но за беглеца, който с лекота се приспособяваше към тяхната околна среда и бързина, това не представляваше никаква трудност.
— Трябва да влезем в басейна! — извика Конуей. — Трябва да го прогоним преди…
Приликла обаче не помръдна, нито пък се залови с приготвянето на защитния си балон.
— Долавям интересна и качествено нова промяна в неговите чувства — обади се внезапно асистентът. — Той продължава да е все така уплашен, объркан и измъчван от глад…
— Глад…! — до този момент сестра Мърчисън не бе подозирала в каква смъртна опасност се намират пациентите.
— Но има и нещо друго… — продължи Приликла. — Бих могъл да го определя единствено като приятно усещане, съчетано със същия онзи стремеж към разтопяване, който преди малко открих у неговия родител. Сега обаче съм твърде объркан, за да изтълкувам тази внезапна промяна.
Мислите на Конуей бяха заети с тримата малки пациенти. Безпокоеше го и формата на хищник, която приемаше беглецът.
— Вероятно събитията напоследък — започна той нетърпеливо — са оказали пагубно влияние върху разсъдъка му и може би това негово приятно усещане е свързано с водата…
Изведнъж той млъкна — мисълта му препусна така шеметно, че не смогваше да я изрази с думи. Главата му трескаво кипеше от данни, решения и налудничави догадки. Внезапно мислите му спряха лудешкия си бяг, потекоха плавно и гладко и стигнаха до… отговора.
Конуей бе убеден, че никой от онези прехвалени експерти в Лабораторната зала не би могъл да се досети за този отговор. По простата причина, че нито един от тях нямаше асистент емпат, с когото да стои до басейн с топла зеленикава вода и да наблюдават как из него се гмурка млад, доведен до умопомрачение от страх и скръб ТСУУ…
Когато едно разумно същество, постигнало своята физическа и умствена зрелост, се сблъска с множество неприятни и до жестокост болезнени събития, у него се поражда неистово желание за бягство от действителността. Първоначалният му порив е да се върне към спокойните и безгрижни дни на детството. Но впоследствие, разочаровано и излъгано в надеждите си, то осъзнава, че може да намери покой в забрава единствено в утробата, в която е заченат, и в унеса на летаргията. Но при техния начин на размножаване за един възрастен ТСУУ е трудно да се върне към летаргично състояние на зародиша, защото да се превърне в зародиш, би означавало само да стане отново частица от тялото на своя родител. Защото всяка клетка от тялото на ТСУУ е същевременно и мозъчна клетка и какво друго може да се получи, освен чисто механично деление, когато всички клетки са равностойни?