Можеш ли да разделиш водата от една чаша, без да отлееш от нея в друг съд?
Ето защо болното същество ще е принудено да се връща още и още назад и в стремежа си да намери тази несъществуваща утроба ще трябва непрекъснато да се видоизменя и приспособява. То ще се върне далеч, много далеч в миналото, докато накрая намери онзи покой, за който е жадувало, и едва тогава неделимият му от тялото мозък ще може да се откъсне и ще се превърне в топлата, гъмжаща от едноклетъчни форми на живот вода, от която той първоначално е произлязъл.
Сега Конуей знаеше причината за бавното стопяване на безнадеждно болния ТСУУ. И дори нещо повече — бе убеден, че е открил начина за лечението му. Ако само можеше да се опре на предположението си, че заболяването на мозъка е по-динамичен процес при възрастните индивиди, отколкото при по-младите…
Конуей като насън отиде до комуникатора и се обади на O’Мара. Смътно видя, че Мърчисън и Приликла се приближиха, за да чуят какво говори. Той свърши и зачака отговора на O’Мара. Ала докато O’Мара вникна в смисъла на казаното от Конуей, минаха цели няколко минути.
— Това е изключително издържана теория, докторе — каза развълнувано О’Мара. — И дори нещо повече — мисля, че всичко е станало точно така и не е необходимо да го теоретизираме. Жалкото е, че това откритие не може да помогне с нищо на болния…
— Сега според мен — прекъсна го нетърпеливо Конуей — най-неотложен е проблемът с беглеца. Ако в най-скоро време не го заловим и обуздаем, ще има много жертви сред персонала и пациентите — ако не в другите, то поне в моя сектор. За съжаление, по технически причини вашата идея да го укротим с помощта на записа на родния му език до този момент не се оказа твърде резултатна…
— Най-меко казано — вметна O’Мара.
— Но… — продължи Конуей — ако ние малко видоизменим тази идея и накараме бащата да поговори успокояващо на беглеца, можем да разчитаме на успех. Следователно, ако първо излекуваме възрастния ТСУУ…
— Да го излекуваме ли? А вие какво, по дяволите, мислите, че правим през последните три седмици? — запита гневно О’Мара. Но като разбра, че Конуей нито се опитва да се шегува, нито пък се прави на глупак, а напротив, говори съвсем сериозно, О’Мара каза: — Говорете, докторе!
И Конуей продължи да говори. Когато свърши, от комуникатора се разнесе гръмка въздишка.
— Мисля, че сте намерили вярното решение. Независимо от рисковете, за които споменахте, трябва да опитаме тази възможност — каза разпалено О’Мара. Изведнъж тонът му стана делови: — Поемете грижата за нещата в сектора си, докторе. Вие най-добре знаете какво трябва да се направи. Можете да използувате залата за оздравяващи ГБЛЕ на петдесет и девето ниво — тя е близо да вашия сектор, а и бързо ще я опразним. Всички съоръжения, които са ви необходими, ще бъдат доставени там не по-късно от петнадесет минути. Ще можете да започнете, когато пожелаете, Конуей…
Преди да остави слушалката, Конуей чу гласа на O’Мара, който нареждаше на всички Монитори и на целия персонал в детския сектор да се поставят на разположение на д-р Конуей и д-р Приликла. Когато се обърна, той видя, че в камерата вече влизат облечени в зелена униформа Монитори.
VII
Трябваше по някакъв начин да принудят беглеца да влезе в залата ГБЛЕ, където бе поставен капан за него. Но преди всичко трябваше да го изкарат от басейна АФЖЛ. Дванадесет Монитори в тежки костюми се заеха с тази задача. Ругаейки, те го преследваха ожесточено, докато накрая го заградиха в едно такова място, единственият изход от което бе люкът към залата ГБЛЕ.
Облечени в защитни облекла, осигуряващи им достъп до всяко едно от отделенията, в които преследва нето можеше да ги отведе, Конуей, Приликла и друга група Монитори го причакаха навън в коридора. Сестра Мърчисън също бе изявила желание да тръгне с тях, за да види с очите си, както се бе изразила тя, как ще убият беглеца. На това Конуей бе отговорил ядосано, че нейната работа е да наблюдава тримата пациенти АФЖЛ, а не да се занимава с други неща.