Спорът, ако така можеше да се нарече подобна дружеска препирня, се разгаряше дни наред. Нещата в Детския сектор вървяха добре и едва ли имаше нещо, което да ги тревожи. Никой от двамата и не подозираше, че към Болницата се приближава кораб, претърпял крушение, и че на борда му има някакво същество. Конуей не знаеше и това, че само след две седмици всички служители в Болницата щяха да го презират…
Глава пета
Амбулаторно болният
I
Кръстосвачът на Мониторния корпус „Шелдън“ се измъкна от хиперпространството и спря на около петстотин, мили от Галактическата болница в Дванадесети сектор. Причината за идването му тук бе катастрофиралият кораб, който сега бе здраво швартован за корпуса на кръстосвача в зоната на действие на свръхсветлинните му генератори. От това разстояние огромната, ярко осветена конструкция, която се носеше из междузвездното пространство, в периферията на Галактиката, изглеждаше като неясно светло петънце, но капитанът на кръстосвача не се решаваше да се приближи до Болницата. Някъде навътре в разбития кораб бе оцелял член от неговия екипаж, който се нуждаеше от спешна медицинска помощ. Но като Монитор и пазител на реда капитанът се опасяваше, че подобно решение може да се окаже пагубно за някои случайни минувачи — в случая служителите и пациентите на най-голямата в Галактиката междузвездна солница.
Като побърза да се свърже с Приемно отделение, той обясни положението и получи уверения, че веднага ще се заемат със случая. Сега, когато съдбата на пострадалия се намираше в сигурни ръце, капитанът реши, че с чиста съвест може да се заеме с изследването на катастрофиралия кораб, който заплашваше всеки миг да избухне.
Д-р Конуей седеше като на тръни в едно много меко кресло в кабинета на Главния психолог на Болницата и през отрупаното писалище наблюдаваше ъгловатото изсечено лице на O’Мара.
— Отпуснете се, докторе — каза внезапно O’Мара, доловил както винаги мислите му, — Ако ви бях повикал, за да ви мъмря, щях да ви дам по-твърдо кресло. Напротив, имам нареждане да ви погаля по гърба. Вие сте повишен, докторе. Поздравявам ви. От днес, бог да ни закриля, вие сте Старши терапевт.
Ала преди Конуей да успее да отвори уста, O’Мара вдигна една квадратна длан.
— По мое лично мнение е допусната досадна грешка — продължи той. — Но очевидно вашите успехи с топящия се ТСУУ и участието ви в обучението на динозавъра да лети са направили впечатление на началството. Те са си въобразили, че всичко това се дължи не на чист късмет, а на вашите способности. А що се отнася до мен — завърши той, усмихвайки се, — лично аз не бих поверил на вашия скалпел дори апендикса си.
— Много сте любезен, сър — каза сухо Конуей.
O’Мара отново се усмихна.
— А вие какво очаквахте, да ви похваля ли? Моята работа е да тегля уши, а не да им шепна хвалебствия, за да пораснат. А сега ще трябва да ви дам една минута, за да свикнете с новия си ореол…
Конуей много добре разбираше какво означава за него това повишение. Новината определено го ласкаеше — бе очаквал да получи това звание едва след две години. Но в същото време тя го и плашеше.
От днес той щеше да носи обточената с червен шнур лента и всички освен неговите колеги Старши терапевти и Диагностиците щяха да му правят път по коридорите и в трапезариите. На негово разположение щяха да бъдат всички уреди и съоръжения, от които се нуждаеше за работата си. Той щеше да носи пълната отговорност за всеки поверен му пациент и нямаше да може нито да се измъква, нито да прехвърля другиму вината. Личната му свобода щеше да бъде по-ограничена. Щеше да му се наложи да изнася лекции пред сестри, да обучава младши ординатори и почти сигурно да участвува в някое продължително групово изследване. Новите му задължения щяха да изискват постоянното използуване на една, а вероятно и на две Информационни касети. А всичко това нямаше да е много весело.
Старшите терапевти, които се занимаваха с преподавателска дейност, бяха длъжни да съхраняват постоянно в паметта си една или две от тези касети. А това, доколкото бе известно на Конуей, не беше шега. Утешаваше го единствено мисълта, че ще е в по-завидно положение от Диагностиците — онези изключителни същества, чиято памет се смяташе достатъчно устойчива, за да съхранява постоянно шест, седем, а понякога дори десет Информационни касети едновременно. Техните натъпкани с информация умове се занимаваха с оригинални изследвания в областта на чуждопланетната терапевтика и с диагнозирането и лечението на някои непознати форми на живот.
В Болницата се ширеше известният афоризъм, чието авторство се приписваше на Главния психолог, че всеки здравомислещ, който иска да стане Диагностик, е луд.