Защото при внушаването на Информационните касети не се предаваха само физиологични познания, а и паметта, и личността на съществата, съхранили тези познания. По този начин Диагностиците доброволно се излагаха на риска да развиват сложна шизофрения от най-драстичен тип…
Внезапно гласът на O’Мара прекъсна мислите му.
— …А сега, когато се чувствувате с една глава над другите — каза психологът, — имам за вас една работа. Докараха катастрофирал кораб с ранен на борда. Стана ясно, че не можем да го измъкнем от разбития кораб по обичайния начин. Биологичната му класификация е неизвестна — не успяхме да установим нито откъде е летял корабът, нито какво яде, какво диша и как изглежда пациентът. Искам да отидете дотам и да изясните нещата с оглед незабавното пренасяне на съществото в Болницата за лечение. Съобщиха ни, че сега пациентът едва дава признаци на живот — неочаквано завърши той, — ето защо считайте този случай за спешен.
— Да, сър — каза Конуей и бързо се изправи. На вратата той се спря за миг. По-късно се учудваше сам на себе си откъде събра дързостта да каже това на Главния психолог и реши, че неочакваното повишение бе завъртяло главата му. Преди да си излезе от кабинета, той с ликуващи очи се обърна към O’Мара:
— А вашият проклет апендикс е у мен. Келермън ви го е изрязал преди три години. Поставил го във формалин и го обяви за шахматен трофей. Аз го спечелих и сега се намира в библиотеката ми…
O’Мара само сведе глава като човек, комуто правят комплимент.
Навън в коридора Конуей отиде до най-близкия комуникатор и потърси Транспортен отдел.
— Обажда се д-р Конуей — каза той. — Имам спешен амбулаторен случай. Моля да ми осигурите скутер и една сестра, която може да работи с автоматичен анализатор. Освен това желателно е да има опит от спасителни операции. След няколко минути да бъде при Осми входен люк…
По пътя до входния люк на Конуей не му липсваха и приятни преживявания. На едно място се наложи да се притисне плътно до стената на коридора, за да даде път на Диагностика-тралт, който мина разсеяно покрай него върху шестте си слонски крака. Дребната форма на живот ОУТБ, която живееше в симбиоза с тралта, се беше вкопчила здраво в могъщия му гръб и бе изпаднала в дълбок унес. Конуей не се поколеба да отдаде нужната почит на един Диагностик, още повече че тралтската комбинация ЕЖЛИ-ОУТБ бяха най-добрите хирурзи в Галактиката. Беше му приятно, че съществата, които срещаше по пътя си — най-вече сестри от класификация ГБЛЖ и няколко подобни на птици ЛТХО — се отдръпваха, за да му сторят път. А това показваше колко оперативна е „агенция партенка“ в Болницата, защото той все още не носеше лентата си на Старши терапевт.
Когато стигна до Осми входен люк и видя съществото, което го очакваше, приповдигнатото настроение на Конуей бързо се изпари. Това бе една от онези, покрити с козина, многокраки медицински сестри ГБЛЕ, която, щом видя Конуей, започна да вика и да хленчи. Родният език на сестрата бе неразбираем, но транслаторът на Конуей превърна думите й в английска реч, така както превръщаше всевъзможните мърморения, чуруликания и крякания, които се разнасяха из Болницата.
— Вече повече от седем минути ви чакам тук — заяви медицинската сестра. — Казаха ми, че се касае за много спешен случай, а виждам, че се мотаете, като че ли разполагате бог знае с колко време…
Подобно на всички предадени от транслатора думи, и тези бяха лишени от всякакво чувство. Сестрата може би се шегуваше, намекваше нещо или просто констатираше очевиден факт без никакво намерение да уязви лекаря. Конуей обаче се съмняваше в последното си предположение, ала знаеше, че ще е безсмислено да избухне тъкмо сега.
Той пое дълбоко въздух и каза:
— Можех и да съкратя периода на вашето чакане, ако бях тичал през целия път. Аз обаче съм против бягането, защото излишното бързане на човек в моето положение може да направи лошо впечатление. Околните ще започнат да мислят, че съм се поддал на паника и че не се чувствувам уверен в собствените си способности. А за ваше сведение — завърши той със служебен тон — аз не се мотаех, а вървях с уверена, отмерена крачка.
Звукът, който издаде в отговор сестрата ГБЛЕ, беше непреводим.
Следван от сестрата, Конуей мина по преходния тунел и само след няколко секунди те се отделиха от люка. В задния екран на скутера проблясващите светлини на огромната Галактически болница се сливаха и стопяваха и Конуей започна да се безпокои.
Това не беше първото му повикване при катастрофирал кораб и той си знаеше добре урока. Но изведнъж осъзна, че отговорността за случая щеше изцяло да легне върху него — ако сега се объркаше нещо, той не можеше да търси ничия помощ. Не че беше търсил някога помощ, но самата мисъл, че в случай на необходимост винаги може да я получи, му действуваше успокояващо.