Изведнъж го обхвана силно желание да раздели с някого отговорността, с д-р Приликла например — внимателния паякоподобен емпат, който му беше асистент в Детското отделение — или с някой друг от своите колеги.
По време на полета сестрата ГБЛЕ, която му съобщи, че се нарича Кърсед, непрекъснато поставяше на изпитание търпението му. На нея й липсваше всякакъв такт и макар че знаеше причината за това, Конуей едва я понасяше.
Съществата ГБЛЕ не бяха телепати, но можеха с голяма точност да отгатват мислите на събеседника си само като наблюдаваха неговото изражение. Със своите четири очи, две слухови антени и козина, която можеше да бъде гладка като коприна или да настръхне на кичури като на току-що изкъпано куче, тези подобни на гъсеници същества не бяха и чували за дипломация. Те винаги говореха точно това, което си мислят, защото себеподобните им бяха вече прочели мислите му и щеше да бъде глупаво, ако кажеха нещо различно.
Неочаквано пред погледа им изникна Мониторният кръстосвач и привързаният към него катастрофирал кораб.
Освен по яркооранжевия си цвят по нищо не се отличаваше от другите претърпели кастастрофа кораби, помисли си Конуей. В това отношение корабите си приличаха с хората — насилствената смърт им отнемаше всякаква индивидуалност. Той нареди на Кърсед да обиколи кораба няколко пъти и сам застана до илюминатора.
От злополуката корабът се бе разцепил вертикално на две половини и отблизо се виждаше обшивката от тъмен на цвят и съвсем обикновен на вид метал. От това Конуей си направи извода, че корпусът е боядисан. Той грижливо съхрани тази информация в паметта си, защото от цвета на боята, използвана от дадено същество, можеше да се правят заключения за обсега на зрителния му апарат, както и за плътността на неговата планета. След няколко минути, като реши, че един външен оглед едва ли би му дал нещо повече, той даде сигнал на Кърсед да се отправи към люка на „Шелдън“.
Входната камера на кръстосвача бе малка, а изпълнена от Монитори в зелени униформи, тя изглеждаше още по-тясна. Мониторите разглеждаха и внимателно опипваха някакъв странен механизъм, очевидно свален от разбития кораб, който сега лежеше на пода. Въздухът в помещението бръмчеше от техническите термини, които си разменяха специалистите, и никой не обърна внимание на лекаря и сестрата. Наложи се Конуей да се изкашля силно два пъти. Едва тогава един слаб, посивял офицер с пагони на майор се отдели от останалите и се приближи до тях.
— Съмърфийлд — рече той отривисто, — капитан на кръстосвача. — И като не сваляше поглед от предмета на пода, той продължи: — А вие, доколкото разбирам, сте медицинското началство от Болницата?
Конуей се ядоса. Той разбираше чувствата на тези хора — разбит междузвезден кораб, принадлежащ към неизвестна култура, беше наистина рядка находка, технологическо съкровище, чиято стойност трудно може да се определи. Но мислите на Конуей бяха насочени в друга посока и произведенията на чуждопланетната техническа мисъл по значение се нареждаха далеч зад спасяването на живото същество. Ето защо той веднага пристъпи към действие.
— Капитан Съмърфийлд — каза той рязко, — необходимо ни е спешно да установим и възпроизведем в Болницата, а и на борда на скутера обичайните условия за живот на пострадалия. Бихте ли ни дали някой, който да ни разведе из катастрофиралия кораб? Желателно е това да е опитен офицер, който да е запознат с…
— Разбира се — прекъсна го Съмърфийлд. Той понечи да каже още нещо, но само помръдна рамене, обърна се и извика: — Хендрикс!
Към тях се приближи един лейтенант с доста измъчен вид, който бе облякъл само долната част на космическия си костюм. Капитанът го представи с няколко думи и се обърна към лежащия на пода механизъм.
— Ще ни бъдат необходими тежки защитни костюми — каза Хендрикс. — За вас, д-р Конуей, ще се намери един, но за д-р Кърсед…
— Моля ви, не се безпокойте за мен — прекъсна го сестра Кърсед. — Моят костюм е в скутера. Нужни са ми само пет минути.
Сестрата се изви и закрета към входния люк, а козината й настръхваше и падаше на бавни вълни, които се спускаха от мъхната й шия до бухналата й опашка. Конуей понечи да разсее заблудата на Хендрикс относно ранга на Кърсед, но изведнъж осъзна, че титлата „доктор“ бе предизвикала мощен емоционален отзвук у гъсеницата — тези леки вълни по козината й очевидно изразяваха нещо! Конуей не би могъл да каже дали това бе удоволствие или гордост. А може би в резултат на тази грешка всяко едно от тридесет и четирите крачета на гъсеницата се тресеше от смях. Конуей реши, че това недоразумение не е толкова съществено, и си замълча по въпроса.