II
Следващия път, когато Хендрикс нарече Кърсед „доктор“, бе при влизането им в пострадалия кораб, но сега изражението на сестрата ГБЛЕ бе скрито зад шлема на космическия й костюм.
— Какво е станало тук? — попита Конуей, като любопитно се оглеждаше наоколо. — Злополука, сблъскване или нещо друго?
— Нашата теория — отговори лейтенант Хендрикс — е, че една от двете двойки генератори, с помощта на които корабът може да развива в хиперпространството скорости по-големи от светлинната, по някаква причина е отказала. Едната половина от кораба веднага е излязла от хиперпространството, което означава, че скоростта й автоматично е спаднала значително под скоростта на светлината. В резултат на това корабът се е разцепил на две. Другата половина с отказалите генератори е продължила да се движи, защото след аварията втората двойка генератори е продължила да функционира още една-две секунди. Автоматичните предпазни устройства сигурно са се включили, за да херметизират пострадалия участък, но от сътресението корабът се е разбил на парчета и те не са успели да направят много. За щастие ние уловихме автоматичния сигнал за бедствие и когато намерихме кораба, очевидно някъде вътре в него бе останал въздух, защото чухме, че нещо се движи. Но една мисъл не ми дава мира — завърши тъжно Хендрикс, — какво е станало с другата половина от кораба. От нея не бе излъчен сигнал за бедствие, защото ние щяхме да го уловим. Може би и там някой е останал жив.
— Ще бъде жалко, ако е така — рече Конуей и продължи решително: — Но нека спасим поне този. Как мога да се приближа до него!
Хендрикс провери антигравитационните колани на костюма си и бутилките с въздух и каза:
— Това е невъзможно. Поне засега. Последвайте ме и ще ви покажа защо.
Конуей си спомни, че O’Мара бе споменал за някакви трудности при измъкването на пострадалия. Тогава обаче си беше помислил, че става въпрос за развалините от катастрофата, които обикновено задръстват пътя. Но като знаеше колко са компетентни Мониторите, Конуей разбра, че това нямаше да бъдат обичайните трудности.
И въпреки всичко, когато навлязоха по-навътре в кораба, установиха, че помещенията са напълно проходими. Наистина навсякъде из въздуха се носеха най-различни предмети, но никъде нямаше сериозно задръстване. Едва когато се вгледа по-внимателно наоколо, Конуей успя да осъзнае размаха на катастрофата. Нямаше нито една тръба, подпорка или секция от обшивката, която да не беше изкъртена, напукана или изкривена по шевовете. На отсрещната стена на помещението се виждаше тежка врата с прогорено отверстие. Около него личаха следи от бързо действуващия втвърдител, който се използуваше за направата на временни люкове.
— Ето това е нашият проблем — каза Хендрикс в отговор на въпросителния поглед на Конуей. — Целият корпус е пропукан от злополуката. Ако не е състоянието на безтегловност, корабът ще се разпадне на парчета.
Той направи пауза, за да помогне на Кърсед да се промъкне през отверстието във вратата, и след това продължи:
— При авария всички херметически врати се затварят автоматично, но когато корабът е в такова състояние, затворената врата не означава, че от другата й страна има налягане. И като смятаме, че сме измислили как да отворим вратите, ние не можем да бъдем напълно сигурни, че ако отворим една от тях, това няма да доведе до отварянето на всички врати на кораба, от което пострадалият да загине.
В слушалките на Конуей се разнесе кратка тежка въздишка.
— Видяхме се принудени — продължи лейтенантът — да поставим отвън на всяка корабна преграда херметически люк. Ако от вътрешната страна на преградата е останал някакъв въздух, когато прогорим отверстие в нея, налягането ще спадне само частично. Тази работа обаче изисква много време и е невъзможно да съкратим сроковете, без да изложим на риск живота на пострадалия.
— Тогава трябва да увеличите броя на спасителните групи — рече Конуей. — Ако вие не разполагате с достатъчно хора, можем да извикаме спасителни групи от Болницата. По този начин ще съкратим времето, необходимо за…
— Не, докторе! — възрази разпалено Хендрикс. — Защо мислите, че застанахме на петстотин мили от Болницата? Разполагаме с данни, че някъде из развалините се намират значителни запаси от енергия. И докато не разберем къде точно и в какви количества са те, трябва да работим по-бавно. Ние наистина искаме да спасим пострадалия, но в същото време не желаем и да хвръкнем всички заедно с него във въздуха. Не ви ли предупредиха за това в Болницата?