Конуей поклати глава.
— Може би не са искали да ме тревожат.
Хендрикс се засмя.
— Аз също не искам да ви тревожа. Ако трябва да говорим сериозно, опасността от взрив е сравнително малка, при условие че се вземат необходимите предпазни мерки. Но ако тук се струпат много хора и всички те плъзнат да дълбаят и разглобяват кораба, опасността ще стане напълно реална.
През това време те минаха през две други помещения и по един къс коридор. Конуей забеляза, че всяко помещение е боядисано в различен цвят. Той си помисли, че расата, към която принадлежи пострадалият, сигурно има много странен усет към цветовете.
— И кога смятате, че ще можете да се доберете до него? — попита Конуей.
Хендрикс започна да обяснява, че това е един прост въпрос, който изисква дълъг и сложен отговор. Те откриват оцелялото същество по шума, или по-точно по вибрациите на корабния корпус, предизвикани от неговите движения. Но състоянието на кораба и това, че движенията на пострадалия стават все по-редки и слаби, не дава възможност да се определи неговото точно местоположение. Сега те си пробиват път към центъра на кораба, предполагайки, че там някъде има запазено невредимо херметическо помещение. Освен това шумът, който вдига спасителната група, им пречи да доловят движенията на пострадалия.
Грубо пресметнато, това щеше да им отнеме от три до седем часа.
Конуей си помисли, че след като се доберат до съществото, той трябва да вземе проби от атмосферата, да я анализира и възпроизведе, да установи какви са неговите изисквания към налягане и притегляне, да го подготви за пренасяне до Болницата и да му окаже първа помощ.
— Твърде дълго — каза потресеният Конуей, Едва ли можеше да се очаква, че в това отчаяно състояние пострадалият щеше да оцелее. — Ще се наложи да подготвим помещение, без изобщо да видим пациента — друг изход нямаме. Ето какво ще направим…
Конуей бързо нареди да се разкъса подовата настилка и да се оголят решетките за изкуствена гравитация. Самият той не разбираше много от тези неща, но се надяваше, че лейтенантът ще може да определи приблизително тяхната мощност. В Галактиката бе известен само един начин за неутрализиране на гравитацията. Ако расата на пострадалия използваше някакъв друг — тогава нищо не можеше да се направи.
— …Физическите характеристики на всяко едно същество — продължи той — могат да се определят от храната, която използва, от размера и мощността на решетките за изкуствена гравитация и от състава на въздуха, останал случайно в някоя тръба. Ако съберем тези сведения, ние ще успеем да възпроизведем условията му за живот…
— Някои от летящите наоколо предмети може да са контейнери с храна — неочаквано го прекъсна Кърсед.
— Това е идея — съгласи се Конуей. — Но преди всичко трябва да вземем проби и да определим състава на атмосферата. По този начин ще получим обща представа за обмяната на веществата на пострадалия и ще можем да разберем в кои контейнери има боя и в кои сироп…!
След няколко секунди започнаха огледа и проучването на въздушната инсталация на пострадалия кораб. Конуей знаеше, че във всяко помещение на един космически кораб е нормално да има множество тръби, но броят на тръбите, които минаваха и през най-малкото помещение, тук направо го изуми. Гледката му напомняше смътно за нещо, но, изглежда, мозъчните му центрове бяха силно затормозени, за да може да стигне до някакъв извод.
За отправна точка им служеше хипотезата, че щом помещенията са отделяни с херметически прегради, тогава тръбите, които придават въздух, трябва да имат клапани както на входа, така и на изхода на всяко помещение. Следователно откриването на отрязък от тръба, който съдържа въздух, бе само въпрос на време. Но сложната плетеница включваше и тръби, захранващи помещението с енергия, и някои от тях сигурно продължаваха да функционират. Ето защо трябваше да проследят всеки отрязък от тръбите до мястото на прекъсването им, за да се убедят, че дадена тръба не принадлежи към въздушната инсталация. Този процес на елиминиране се оказа продължителен и изтощителен и вътрешно Конуей кипеше при вида на този механичен ребус, от чието бързо решение зависеше животът на пациента. Надяваше се, че спасителната група скоро ще стигне до пострадалия и вместо да изпълнява ролята на инженер с две леви ръце, той ще може да се върне към лекарските си задължения.