От един стол или маса можеше да се съди за формата, стойката и броя на крайниците на съществото, което ги е ползвало. Освен това можеше да се разбере дали тялото му е покрито с плътна обвивка, или то предпочита мебели с по-мека тапицерия. Изучаването на материала и формите на мебелите може да изясни какво притегляне е нормално за това същество. Но на Конуей не му провървя.
Някои от парченцата и късовете, които се носеха плавно из помещенията, бяха явно останки от мебели, но те бяха толкова натрошени и размесени, че да се опита да направи от тях цял предмет бе по-трудно, отколкото да подреди обърканите триъгълничета и квадратчета на шестнадесет игри-мозайки. Конуей реши да се обади на O’Мара, но размисли и се отказа от това намерение. Майорът едва ли би проявил интерес към неговата безпомощност.
Той се ровеше из останките от цяла редица шкафчета, изпълнен с надеждата да попадне на находка във формата на дреха или фотография на някое хубаво чуждопланетно момиче, когато се обади Кърсед.
— Анализът е готов — докладва сестрата. — Ако се разгледат поотделно различните елементи, пробите не представляват нищо особено. Но тяхната смес ще бъде смъртоносна за всяко същество, което притежава дихателни органи. Независимо как се смесват, резултатът е един и същ — лепкава отровна рядка каша.
— Моля ви бъдете по-конкретна — сряза я Конуей. — Нужни са ми данните от анализа, а не мнения.
— Що се отнася до вида на газовете — отвърна Кърсед, — те са амоняк, въглероден двуокис и два инертни газа. В комбинация помежду си или може би с други някои елементи те образуват плътна, отровна и непрозрачна атмосфера…
— Не може да бъде! — възрази рязко Конуей. — Вие сама видяхте боядисаните помещения на кораба. Тези същества явно имат слабост към пастелните цветове. А същества, които живеят в непрозрачна атмосфера, не могат да са чувствителни към нюансите на цветовете…
— Доктор Конуей — прекъсна го извиняващият се глас на Хендрикс. — Проверих гравитационните решетки. Доколкото успях да установя, те са нагласени на гравитация пет g.
Притегляне, петорно по-мощно от земното, означаваше и пропорционално високо атмосферно налягане. Следователно това същество дишаше гъста отровна супа — или по-точно бульон, помисли си гневно Конуей. А от това той можеше да си направи и други, още по-зловещи изводи.
Той се обърна припряно към Хендрикс:
— Кажете на хората от спасителната група да си отварят очите на четири, но това естествено не означава да намаляват темпото. Всяка твар, която живее при пет g, обезателно притежава яки мускули, а понякога спасителите изпадат в паника.
— Разбирам — разтревожено каза Хенрикс и изключи. Конуей поднови разговора с Кърсед.
— Вие чухте какво каза лейтенантът — започна той спокойно. — Опитайте комбинации при високо налягане. И запомнете — на нас ни е нужна чиста атмосфера!
След дълго мълчание сестрата каза:
— Не възразявам. Само искам да ви кажа, че не обичам да си губя времето, дори когато със заповед ме принудят да правя това.
В продължение на няколко секунди Конуей отчаяно се бореше със себе си да не избухне, докато едно щракване в слушалките му подсказа, че гъсеницата ГБЛЕ бе прекъснала връзката. След това той изрече няколко думи и дори емоционалният филтър на транслатора не можеше да ги пречисти от вложената в тях ярост.
Но постепенно гневът на Конуей, породен от глупостта, суетата и наглостта на сестрата, започна да затихва. А може би Кърсед не беше и толкова глупава. Може би тя бе права в извода си за непрозрачността на атмосферата. И докъде щяха да стигнат с този извод?
Само до следващото противоречие.
Целият кораб беше пълен с противоречия, помисли си уморено Конуей. Нито формата, нито конструкцията на кораба подсказваха, че обитателите му живеят в условия на висока гравитация, и въпреки това гравитационните решетки бяха настроени на пет g. Цветовете, в които бяха боядисани помещенията, показваха, че тяхното зрение не се различаваше много от зрението на Конуей. Но според Кърсед за атмосфера като тяхната бе необходим радар, а не зрителни органи. И ако към всичко това прибавим и сложната плетеница на въздушната инсталация, както и яркооранжевия корпус…
За кой ли път Конуей безуспешно се мъчеше да сглоби една смислена картина от сведенията, с които разполагаше! Но може би, ако подходеше към проблема от друга гледна точка…
Внезапно той включи радиото си и каза:
— Лейтенант Хендрикс, моля ви, свържете ме с Болницата. Трябва да поговоря с O’Мара. И бих искал капитан Съмърфийлд, вие и сестра Кърсед да участвувате в този разговор. Мога ли да разчитам на връзка?