— Почакайте така една минутка — отговори Хендрикс.
Конуей слушаше как прекъсваният от звън, пукот и бръмчене глас на Хендрикс повика радиста на „Шелдън“, как радистът се свърза с Болницата и помоли Съмърфийлд да отиде до радиостанцията, и как се обади равният, безизразен, предаден от транслатора, глас на чуждопланетния оператор в Болницата. Преди обещаната минута суматохата заглъхна и познатият строг глас на O’Мара произнесе:
— Главният психолог слуша. Говорете.
Конуей съвсем накратко изложи положението на борда на пострадалия кораб, спомена за противоречията, на които са се натъкнали, и не скри, че операцията е в застой. След това продължи:
— Спасителната група напредва към центъра на кораба, защото най-вероятно там се намира пострадалото същество. Но не е изключено то да се е скрило и в някое странично помещение. Ето защо може да се наложи да претърсим целия кораб, докато го намерим. А това би отнело няколко дни. Ако пострадалият е все още жив, той сигурно се намира в много тежко състояние. Следователно не разполагаме с много време.
— И какво възнамерявате да правите, докторе?
— Как да ви кажа — отвърна уклончиво Конуей, — може би една по-обща картина на положението ще ни бъде от полза. Ако капитан Съмърфийлд например ни разкаже при какви обстоятелства е намерен корабът — за неговото положение и курс и за своите лични впечатления. Може би посоката на полета ще ни помогне да открием планетата, от която е стартирал? А това би разрешило…
— Боя се, че не, докторе — прозвуча гласът на Съмърфийлд. — Ние се опитахме да проследим пътя на кораба в обратна посока и установихме, че той е трябвало да мине през една полуоткъсната слънчева система. Ние открихме тази система преди повече от сто години и още тогава я отбелязахме като възможен обект за колонизация, което, както знаете, означава, че в нея липсва разумен живот. Няма цивилизация, която може само за сто години да измине пътя от нулата до космическите полети. Следователно корабът не е могъл да стартира оттам. Продължението на линията на курса напред водеше в пустошта — по-точно в междугалактическото пространство. Според мен катастрофата е предизвикала рязка промяна в курса и от това, в какво положение е бил намерен корабът, едва ли бихте узнали нещо.
— Няма как — ще се наложи да се откажем от тази идея — рече тъжно Конуей и продължи с малко по-уверен глас: — Но някъде в космоса се намира другата половина от кораба. Ако успеем да я намерим и ако на нея се намират все още телата на другите членове на екипажа, това би ни помогнало да разрешим всички проблеми. Признавам, че този път е доста обиколен, но съдейки по сегашното ни темпо, той може да се окаже най-бързият. Настоявам да започне търсенето на другата половина от кораба.
Конуей завърши и изчака да се разрази бурята. Капитан Съмърфийлд показа нагледно какво означава да имаш бързи реакции и пръв заговори:
— Това е невъзможно! Вие нямате представа какво искате! Ще се наложи да мобилизираме повече от двеста кораба — цялата флота на сектора, за да пребродят този участък за по-кратко време. И за какво ще е всичко това? За да намерите някакъв си мъртвец, да го анализирате и да лекувате друг астронавт, който по това време може да е също вече мъртвец. Знам, че за вас животът на всяко едно същество е най-важното материално съображение — продължи Съмърфийлд с малко по-спокоен тон, — но вашето искане граничи с безумието. Освен това аз нямам право не само да започна, но дори и да предложа подобна операция…
— Такова право има Болницата — намеси се грубо O’Мара. — Вие, докторе — обърна се той към Конуей, — си слагате главата в торбата. Ако търсенето се увенчае с успех и в резултат на това пострадалият астронавт бъде спасен, не мисля, че някой ще повдигне въпрос за цялата врява и разходите по търсенето. Напротив, Мониторите дори ще ви потупат по гърба, че сте ги насочили към нова, непозната цивилизация. Но ако астронавтът умре или ако е вече умрял, цялата отговорност, докторе, ще падне върху вас.
Ако си сложеше ръката на сърцето, Конуей не би могъл да каже, че е заинтересован повече от обичайното за спасението на пациента, но не и дотолкова, че да пожертвува кариерата си. Водеше го не само някакво гневно любопитство, но и смътното усещане, че противоречивите факти бяха само част от едно цяло, което включваше много повече от един катастрофирал кораб и неговия единствен пътник. Чуждопланетните същества не строяха кораби специално, за да объркват земните лекари,и очевидно тези противоречиви данни сигурно означаваха нещо.
За миг на Конуей му се стори, че е намерил отговора. Някъде дълбоко в съзнанието му се оформяше един мъгляв и все още неясен образ… заличен изцяло и окончателно от възбудения глас на Хендрикс, който се разнесе в слушалките му: