— Кълна се — провикна се лейтенантът, — че никога през живота си не съм виждал по-жив пациент.
— Не можете ли да говорите като хората! — изрева O’Мара. — Какво става там?
Ето един въпрос, на който трудно можеше да се отговори, помисли си Конуей, като наблюдаваше как пръстеновидното същество ту се търкаля, ту подскача из помещението. Физическият контакт с пациента бе предизвикал у него паника. И докато първоначално причината бе Конуей, то сега съприкосновението с всяко нещо — стени, под и предмети, плаващи из въздуха — предизвикваше у пациента същата реакция. Пет чифта мощни гъвкави пипала се размахваха в радиус от два фута, а съществото се плъзгаше из помещението. И без значение коя част на едрото пръстеновидно тяло се докосваше до предметите, пипалата неотменно се размахваха ожесточено.
Когато настъпи благоприятният момент, Конуей успя да се скрие в камерата: съществото безпомощно увисна във въздуха в средата на помещението и подобно на старинна космическа станция се завъртя около собствената си ос. Но то постепенно се приближаваше към една от стените и трябваше да се вземат бързи мерки, преди да започне отново да се блъска из помещението. Конуей разпореди бързо:
— Ще ни трябва тънка здрава мрежа, пети размер, пластмасов чувал, който може да побере мрежата, и комплект помпи. В това си състояние пациентът не може да ни окаже никакво въздействие. Когато го поставим в чувала, ще вкараме с помпите въздух в него и така ще го пренесем до скутера. Дотогава Кърсед ще е готова с анализа. Но по-бързо донесете мрежата!
Конуей не можеше да си обясни как същество, живеещо в условия на такова мощно притегляне, може да се движи с такава лекота в разреден въздух.
— Кърсед, докъде стигнахте с анализа? — запита внезапно той.
Сестрата забави отговора и Конуей бе вече решил, че тя не е чула въпроса му, когато най-неочаквано бавният безцветен глас отговори:
— Анализът е готов. Съставът на въздуха в помещението на пострадалия е такъв, че ако си свалите шлема, докторе, можете и вие самият да дишате от него.
„А това — помисли си слисаният Конуей — бе вече най-невероятното противоречие.“ Кърсед бе сигурно не по-малко изумена. И изведнъж Конуей се засмя. Той си представи как изглежда сега козината на сестрата…
IV
След шест часа въпреки отчаяната му съпротива по време на целия път пациентът бе пренесен до отделение 310 Б и настанен в едно неголямо помещение с операционна зала, недалеч от Хирургическо отделение ГБЛЕ. По това време Конуей не беше вече сигурен какво желае по-силно: да излекува пациента, или да го убие на място. Като съдеше по коментарите на Мониторите и Кърсед по време на пътуването, те се бореха със същите чувства. Конуей направи предварителен преглед, доколкото това бе възможно под мрежата, и накрая взе проби от кръвта и кожата. Изпрати пробите в Патологията, като залепи на тях червени етикети — знак за изключителна спешност. Кърсед предпочете да ги занесе сама до лабораторията, вместо да ги изпрати по пневматичната тръба, защото лаборантите от Патологията проявяваха удивителна цветна слепота по отношение на етикетите. Накрая Конуей нареди да се направят рентгенови снимки и като остави пациента под наблюдението на Кърсед, се отправи към O’Мара.
Като го изслуша, O’Мара каза:
— Най-трудното вече мина. Предполагам, че вие ще поемете случая?
— Не… не съм убеден, че трябва да направя това — отвърна Конуей.
O’Мара се намръщи.
— Ако искате да зарежете пациента, кажете го направо. Не понасям увъртанията.
Конуей пое въздух през ноздрите си и след това заговори бавно, като наблягаше на всяка своя дума:
— Аз искам да поема случая. Съмненията, които току-що изразих, не означават, че се колебая да направя това, а са свързани с вашето погрешно становище, че най-трудното е вече минало. Това не е истина. Аз направих предварителния преглед и когато резултатите от изследванията са готови, възнамерявам да направя още по-обстоен преглед. Смятам това да стане утре и бих искал д-р Манън, д-р Приликла, полковник Скемптън и лично вие да присъствувате на този преглед.
O’Мара повдигна учудено вежди.
— Странно съзвездие от таланти, докторе — каза той. — Бихте ли ми обяснили за какво сме ви необходими?
Конуей поклати глава.
— Предпочитам засега да не говоря за това.
— Добре, ще дойдем — каза O’Мара, опитвайки се насила да бъде любезен. — И моля да ме извините, че преди малко допуснах да приема вашето колебание за увъртане, но вие така мънкахте под носа си, че от три ваши думи разбирах едва една. А сега идете и се наспете, докторе, преди да съм ви засегнал отново с нещо.