Но междузвездните кораби са продукти на напреднала в техническо отношение цивилизация, която обхваща или се готви да обхване множество слънчеви системи. А когато една цивилизация достигне такава степен на развитие, при която корабите се строят със специално предназначение, тогава тя наистина е много напреднала. В Галактическата федерация такава степен на развитие са достигнали единствено цивилизациите на Иленса, Тралтън и Земята. Как тогава е могла тази толкова напреднала цивилизация да остане неизвестна?
Конуей имаше отговор и на този въпрос.
Съмърфийлд бе казал, че намерената половина е била по-зле пострадалата при катастрофата, а вероятно другата бе продължила на собствен ход до най-близката ремонтна база. В такъв случай секцията с пациента се е откъснала и е продължила в пространството по същия курс, по който е летял корабът преди възникването на катастрофата.
Следователно корабът е идвал от планета, която е регистрирана като необитаема. Но за сто години някой е могъл да основе на нея база или дори колония. А космическата линейка е излетяла от тази планета по посока на междугалактическото пространство…
Ако една цивилизация може да преодолее междугалактическото пространство и да основе колония в периферията на друга галактика, то към нея трябва да се отнасят с уважение. И с предпазливост. Особено като се има предвид, че единственият й представител, въпреки всичките им усилия, не можеше да се причисли към сговорчивите същества. А на неговите сънародници, които сигурно са напреднали значително в областта на медицината, никак не би им харесало това, че някой лекува през пръсти техния болен събрат. И изобщо при това положение те едва ли биха се отнесли добре към каквото и да било или когото и да било.
Конуей знаеше, че времето на междузвездните завоевателни войни е безвъзвратно отминало. Но все още на места, между отделни войнствени раси избухваха унищожителни войни, които сееха разруха и превръщаха планетите във вечни пустини, в които никога не можеше отново да възникне живот. Припомняйки си своя последен контакт с пациента, Конуей започна да се безпокои, че той може би принадлежи именно към една от тези свирепи и войнствени раси.
Неочаквано комуникаторът избръмча. Обаждаше се сестра Кърсед, която искаше да му съобщи, че пациентът е спокоен, но че отокът се разпространява бързо и заплашва да покрие едно от дихателните отверствия. Конуей отговори, че идва незабавно. Той се свърза с д-р Приликла и отново седна.
Конуей не смееше да съобщи никому за своето откритие. Направеше ли това, корабите на Мониторите щяха да плъзнат и да установят с колонистите преждевременен контакт — именно преждевременен от негова гледна точка. Беше твърде възможно първата среща между две цивилизации да свърши с някакъв сблъсък и ударът можеше да се смекчи само ако Федерацията успееше да докаже, че те са направили всичко, за да спасят и излекуват един от междугалактическите колонисти.
Разбира се, не беше изключена и възможността пациентът да не е типичен за своята раса, да е умствено разстроен, както предполагаше O’Мара. Конуей обаче се съмняваше дали в очите на колонистите това ще бъде достатъчно оправдание, че той не е излекуван. Това предположение се оборваше и от факта, че пациентът имаше по своему основателни причини да се страхува и ненавижда лицето, което се опитва да му помогне. За миг на Конуей му хрумна невероятната мисъл дали във Вселената не съществува някаква антиземна логика, по чиито закони помощта предизвиква не благодарност, а ненавист. Дори това, че бяха намерили пострадалия в космическа линейка, не можеше да докаже противното. За хората линейката бе символ на алтруизъм, милосърдие и така нататък. Но много раси, някои от които влизаха дори във Федерацията, гледаха на болестните състояние като на физическа непълноценност.
Напускайки стаята си, Конуей все още нямаше никаква представа по какъв начин ще излекува болния. Не знаеше също дали ще има и достатъчно време за това. Засега вниманието на капитан Съмърфийлд, Хендрикс и на останалите от екипажа на „Шелдън“ бе изцяло погълнато от разрешаването на множество загадки и те не можеха да мислят за нищо друго. Но след няколко дни или дори няколко часа те щяха да стигнат до онези заключения, до които бе стигнал и Конуей.
Без да губят време, Мониторите щяха да установят контакт с колонистите,които естествено ще поискат да узнаят за съдбата на своя болен брат, който дотогава би трябвало или да е оздравял, или да е в процес на оздравяване.
Или освен ако…
Мисълта, която Конуей се мъчеше отчаяно да прогони от съзнанието си, бе: „А какво ли, ако пациентът умре…?“