Диагностикът изви две от очите си по посока на Приликла и гласът му прогърмя:
— Моля ви да излезете. И вие също, сестра. — После насочи и четирите си очи към Конуей.
— Реших да поговоря с вас насаме — каза Торнастър, когато останаха само двамата, — защото някои от моите забележки ще засегнат професионалното ви поведение, а нямам намерение да ви карам да се чувствувате още по-неудобно, като ги направя в присъствието на свидетели. Ще започна с една добра новина. А именно, че успяхме да получим препарат срещу нарастването на отока. Той не само ще преустанови процеса, но от него ще омекнат и засегнатите от отока участъци. Освен това препаратът ще възстанови тъканта и засегнатите кръвоносни съдове.
„По дяволите!“ — помисли си Конуей, а на глас каза:
— Забележително постижение! — И това бе самата истина.
— Ние нямаше да успеем да го получим, ако не бяхме изпратили на катастрофиралия кораб наш лекар с поръчение да ни изпрати всичко, което може да хвърли светлина върху обмяната на веществата на пациента — продължи Диагностикът. — Очевидно вие напълно сте пренебрегнали този източник на информация, докторе, защото образците, които доставихте, бяха взети от единственото ви посещение, а това бе наистина само една частица от това, което се намираше там. Чисто ваш пропуск, докторе, и само доброто ви досие ви спаси от понижение и отстраняване от случая… Успяхме да синтезираме този препарат, защото там намерихме добре обзаведена аптечка — продължи Торнастър. — Като изследвахме внимателно съдържанието й, а така също и допълнителната информация от оборудването на кораба, ние стигнахме до извода, че това трябва да е била някаква космическа линейка. Тази новина развълнува особено много хората от Мониторния корпус…
— Кога им казахте това? — запита рязко Конуей. Кулата, която бе построил, изведнъж рухна. Конуей почувствува, че му става студено. Но може би все още имаше възможност да накара Скемптън да отложи установяването на контакта. — Кога им казахте, че това е космическа линейка?
— Подобна информация едва ли би ви заинтересувала особено — отвърна Торнастър, изваждайки от чантата си голяма колба. — Вашата основна грижа е и трябва да бъде пациентът. На вас ще ви е необходимо значително количество от този препарат и ние правим всичко възможно да ускорим синтезирането му. Това количество тук ще е достатъчно за освобождаването на главата и устата. Направете вливането според указанията. След около час ще имате резултат.
Конуей внимателно вдигна колбата. Като се стараеше да печели време, той попита:
— Какви са страничните ефекти? Не бих искал да рискувам…
— Доктoре — прекъсна го Торнастър, — имам чувството, че вашата предпазливост се превръща в излишно и дори престъпно презастраховане. — Гласът на Диагностика, предаден по транслатора на Конуей, бе безизразен, но едва ли Конуей трябваше да е емпат, за да отгатне, че тралтът бе изключително сърдит. Начинът, по който Торнастър хлопна вратата, недвусмислено показа това.
Конуей изруга мрачно. Мониторите бяха на път да се свържат с колонистите, ако вече не са и сторили това. Много скоро чуждопланетните същества щяха да нахълтат в Болницата и да разпитват как той лекува пациента си. Ако дотогава болният не вървеше към подобрение, Конуей щеше да си има неприятности независимо от това какви хора щяха да се окажат колонистите. А преди идването им той щеше да си има неприятности в самата Болница, защото със своите професионални способности не бе успял да направи някакво впечатление на Торнастър.
В ръката си Конуей държеше колбата, чието съдържание по думите на Главния патолог щеше да излекува пациента. За миг Конуей се поколеба, но след това реши да се придържа към решението, което бе взел преди няколко дни. Той успя да скрие колбата преди завръщането на Приликла.
— Слушайте ме внимателно — каза с отчаяние Конуей — и не ме прекъсвайте, докторе. Не желая да слушам никакви коментарии по курса на лечението на този пациент. Мисля, че знам какво правя, но ако аз греша и вие участвувате в лечението на болния, ще пострада професионалната ви репутация. Разбирате ли?
Когато Приликла заговори, шестте му тънки крачета трепереха. Но не думите вълнуваха дребното създание, а чувствата, които влагаше в тях. Конуей само се досещаше какво е емоционалното излъчване на Приликла в този миг.
— Разбирам — каза Приликла.
— Много добре — рече Конуей. — А сега да се заловим за работа. Ще ви помоля да проверите пулса и дишането, а също така и емоционалното състояние на пациента. Скоро в него трябва да настъпи промяна и не бих искал да я пропуснем.