— Да не е много силно — каза Конуей и се обърна към Приликла: — Какво е емоционалното излъчване?
— Много по-силно. Отново долавям отделни чувства. Нетърпение, объркване и страх — вероятно клаустофобия — близко до паника.
Конуей внимателно и продължително огледа пациента. У него не се забелязваше никакво движение. Изведнъж Конуей каза:
— Не мога да рискувам повече. Сигурно е много слаб, за да се справи сам. Параван, сестра.
Параванът бе необходим, за да бъде изолиран O’Мара. Ако психологът видеше какво върши Конуей, той можеше да стигне до още по-неправилни изводи и да отиде още по-далеч, като попречи със сила на Конуей да извърши операцията.
— Безпокойството му нараства — обади се внезапно Приликла. — Болка липсва, но започнаха интензивни контракции…
Конуей кимна. Той взе скалпел и започна да реже отока, опитвайки се да установи дебелината му. Отокът бе станал мек като корк и не оказваше никакво съпротивление на острието. На дълбочина осем инча той разкри нещо подобно на сивкава маслена податлива мембрана, но в операционното поле не се появи никаква течност. Конуей въздъхна с облекчение, отдръпна скалпела и повтори разреза в друг участък. Този път мембраната бе зеленикава на цвят и слабо вибрираше. Той продължи да реже.
Очевидно средната дебелина на отока бе осем инча. Като работеше с трескава бързина, Конуей направи девет разреза в отока, на еднакви интервали около пръстеновидното тяло, след което погледна въпросително Приликла.
— Сега е много по-зле — рече ЖЛНО. — Силно душевно объркване и страх от… от задушаване. Пулсът се учестява и става неравномерен — съществено натоварване на сърцето. Пациентът отново губи съзнание…
Преди емпатът да се доизкаже, Конуей грабна скалпела. С решителен замах той съедини разрезите, които бе направил. Всичко се принасяше в жертва на бързината. Нямаше въображение, което да си представи, че това е хирургическа операция — всеки месар с тъп сатър би могъл да извърши тази операция по-внимателно.
Като свърши, той впери поглед в пациента за две-три секунди, но у него не се забелязваха никакви признаци на движение. Конуей остави скалпела и започна да разкъсва отока с ръце.
Изведнъж гласът на Скемптън изпълни отделението. Той оживено описваше кацането на колонизираната планета и установяването на контакт с колонистите. След това продължи:
— …И чуйте, O’Мара, социалната им структура е направо невероятна — никога не съм виждал подобно нещо. При тях има две различни форми на живот…
— Но и двете принадлежат към един и същ биологичен вид — вметна Конуей, без да прекъсва работата си. Сега пациентът показваше явни признаци на живот и започна сам да си помага. На Конуей му се искаше да изкрещи от възбуда, но продължи спокойно:
— Едната форма е нашият десетокрак приятел тук, но, разбира се, без да е захапал опашката си с уста, защото това е само преходно състояние…
— Другата форма е… е… — Конуей замълча, за да разгледа по-задълбочено появилото се на бял свят същество. Останките от отока, който го покриваше, лежаха на пода. Част от тях бе отрязал й захвърлил там Конуей, а от останалите се бе освободило само новороденото. Той продължи: — Да, дишащо кислород, разбира се. Яйценосно. Дълго, но гъвкаво тяло, което притежава четири насекомоподобни крака, манипулатори, обичайните сетивни органи и три чифта крила. Класификация ЖКНМ. По външен вид прилича на водно конче. Съдейки по грубите пипала, бих казал, че първата форма върши по-тежкия труд. Докато не премине през стадия на „какавида“, за да се превърне в по-подвижното и красиво като водно конче същество, не може да се смята, че тя е достигнала своята зрелост и е способна да върши отговорна работа. Предполагам, че именно в резултат на това се е стигнало до създаването на сложно общество…
— Тъкмо се канех да кажа — намеси се полковник Скемптън, а в гласа му се долавяше разочарованието на човек, комуто са отнели възможността да направи сензация, — че две такива същества ще дойдат с нас, за да се погрижат за пациента. Те настояват нищо да не се предприема, докато…
В този миг O’Мара се напъха зад паравана. С широко отворени очи той наблюдаваше пациента, който бе зает с опъване на крилата си, и на психолога му бе малко трудно да дойде на себе си.
— Предполагам, че ще приемете извиненията ми, докторе. Но защо не казахте никому за това?…
— Нямах сигурно доказателство, че теорията ми е правилна — отвърна сериозно Конуей. — Когато пациента на няколко пъти го обземаше паника винаги, щом му предложех своята помощ, тогава започнах да подозирам, че отокът му е някакво нормално състояние. Една гъсеница би се възпротивила всекиму, който реши да махне преждевременно обвивката на нейната какавида, по простата причина, че това би я убило. Имах и други съображения. Липсата на хранителни органи, пръстеновидното положение с издадени навън пипала — очевидно защитен механизъм, съхранен от онези времена, когато естествените врагове са заплашвали новото същество, скрито под бавно втвърдяващата се обвивка. Накрая фактът, че в последните стадии въздухът, издишван от дробовете, не беше видоизменен, доказва, че дробовете и сърцето, които прослушвахме, нямат вече пряка връзка с организма.