Кинг обаче не възнамерявал да направи публично достояние това сведение, което можело да породи суеверието, че на „Баиа де Дарвин“ има призрак, така, както и семейство фон Клайст не желаело да се разчуе, че един от членовете му е настанен в болница с хореята на Хънтингтън, а за още двама има петдесет процента вероятност да се окажат преносители на болестта.
Дали през времето, когато прекарали заедно на Санта Росалия, капитанът казал на Мери Хепбърн, че може да е преносител на Хънтингтъновата хорея? Да, той й разкрил страшната тайна, но едва след като живели десет години на безлюдния остров, когато осъзнал, че Мери безогледно използва спермата му.
От шестимата отседнали в „Елдорадо“ Кинг познавал само двама: *Андрю Макинтош и сляпата му дъщеря Сълини — и, разбира се, Казак, кучето на Сълини. Всеки, който познавал семейство Макинтош, познавал и кучето, макар че Казак, благодарение на хирургическа намеса и дресировка всъщност нямал облик. Бащата и дъщерята често посещавали някои ресторанти, за които работел Кинг, и *Андрю Макинтош, за разлика от кучето или дъщерята, участвал в телевизионни разговори с някои от тези клиенти. Кинг следял предаванията заедно със Сълини и кучето на монитор зад кулисите. Останал с впечатлението, че когато е редом с баща си, дъщерята има облик почти колкото кучето. И единственото, за което тя можела да разговаря, бил баща й.
Личало си, че *Андрю Макинтош изпитва удоволствие от предаванията по телевизията. Той бил желан гост в тях, понеже се държал скандално. Твърдял, че животът е много приятен, ако човек има неограничени възможности да харчи пари. Съжалявал бедните, подигравал им се, и така нататък.
Благодарение на суровите условия на Санта Росалия преди Сълини да потъне в синия тунел към Отвъдния свят, характерът й станал съвсем различен от бащиния. Тя също така научила японски. В ерата на големите мозъци един човешки живот можел да приключи по най-различен начин.
Като например моят живот.
Следващите записали се след Рой и Мери Хепбърн за „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“, били *Андрю и Сълини Макинтош и съпрузите Хирогучи. Това станало през февруари. Хирогучи гостували на Макинтош и щели да пътуват инкогнито, така че работодателите на *Дзенджи Хирогучи да не се досетят, че той уговаря сделка с *Макинтош.
Както Кинг, така и *Зигфрид фон Клайст, пък и всички, свързани с пътешествието, смятали, че семейство Хирогучи е Кендзабуро, и мъжът е ветеринарен лекар.
Това означавало, че точно половината от гостите на „Елдорадо“ не били тези, за които се представяли. Допълнителната подробност към лъжите на големите мозъци била военната униформа на Мери Хепбърн, на която над лявото горно джобче все още стояло избродирано името „Каплан“, както се казвал предишният собственик. Така че когато тя и Джеймс Уейт най-после се срещнали в коктейлбара, той щял да каже фалшивото, а тя — истинското си име, но въпреки това Уейт щял да я нарича „госпожа Каплан“, да възхвалява евреите и така нататък.
По-късно капитанът щял да извърши бракосъчетанието между тях на борда на „Баиа де Дарвин“ и що се отнася до Мери, тя смятала, че се омъжила за Уилард Флеминг, а той пък си мислел, че се е оженил за Мери Каплан.
В наше време такава бърканица би била невъзможна, понеже никой вече няма име, нито професия, нито личен живот, за който да разказва. Сега единственото подобие на репутация за всеки е миризмата, която остава непроменена от раждането до смъртта. Хората са такива, каквито са, и толкова. В този смисъл законът за естествен подбор е направил човешките същества докрай честни. Всеки е точно такъв, какъвто изглежда.
Когато *Андрю Макинтош заявил, че иска три апартамента за първото пътуване на „Баиа де Дарвин“, Боби Кинг имал причини да е озадачен. *Макинтош притежавал частна яхта — „Ому“ — голяма почти колкото кораба, така че можел и сам да стигне до Галапагоските острови, без да се излага на близък контакт с непознати и да зависи от реда на „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“. Пътниците например нямало да слизат на брега, когато си поискат и щели да спазват приличието независимо от желанията си. Непрекъснато щели да ги придружават и напътстват водачи, подготвени от учените в „Дарвиновата изследователска станция“, намираща се на остров Санта Крус, а всеки водач имал научна степен в някоя област от естествените науки.