Затова когато една вечер Кинг правел обиколката си на ресторантите и баровете, и видял *Макинтош, дъщеря му, кучето й, както и още двама души, да се хранят в късните часове в едно свърталище на знаменитости, наречено „Елейнс“, той спрял до тяхната маса да изрази радост от участието им в пътешествието. Много искал да разбере защо са се записали, та при възможност да използва мотивите им като примамка за още пътници.
Едва след като поздравил бащата и дъщерята, Кинг съобразил кои са другите двама вечерящи. Жената била най-обичаното същество от женски пол на планетата — госпожа Жаклин Бувие Кенеди Онасис, тази вечер придружавана от големия балетист Рудолф Нуреев.
Между другото Нуреев бил бивш поданик на Съветския съюз, получил политическо убежище във Великобритания. По това време аз все още бях жив и като американски поданик бях получил политическо убежище в Швеция.
И двамата с Нуреев обичахме да танцуваме.
С риск да напомни на *Макинтош, че е притежател на подходяща за океански плавания яхта, Кинг го попитал какво привлекателно е намерил в „Баиа де Дарвин“. *Макинтош, високоинтелигентен и ерудиран човек, тутакси държал реч за вредите, нанесени на Галапагоските острови от себични и невежи хора, слизащи на брега без да бъдат инструктирани. Темата била открадната от статия в „Нашънъл Джеографик“ — месечното списание, което *Макинтош четял от кора до кора. Според статията Еквадор щял да се нуждае от флот, голям колкото всички флотове по света, за да попречи на който си иска да слиза на брега и да прави каквото си иска, и беззащитните обитатели на островите можели да бъдат защитени само ако на посетителите се обясни, че трябва да проявяват въздържание. „Никой добър гражданин на планетата не бива да слиза на брега, ако не е придружен от добре обучен водач“ — се казвало в статията.
Когато Мери Хепбърн, капитанът, Хисако Хирогучи, Сълини Макинтош и останалите попаднали на безлюдния остров Санта Росалия, с тях нямало обучен водач. И през първите няколко години там те превърнали в същински ад живота на беззащитните обитатели.
Но точно преди да стане твърде късно, тези хора осъзнали, че съсипват собствената си околна среда, и че не са там в качеството на туристи.
В ресторант „Елейнс“ *Макинтош предизвикал гнева на омагьосаните слушатели с разкази за ботуши, мачкащи замаскираните гнезда на игуани, за алчни пръсти, сграбчващи яйцата на синеноги рибояди, и така нататък. Най-впечатляващото зверство, за което той разказал, също било откраднато от „Нашънъл Джеографик“ — хора вземали на скута си малките на тюлените, като че ли били човешки деца, за да се снимат с тях. *Макинтош с горчивина споделил, че когато връщали тюленчетата на майките им, те отказвали да ги кърмят, понеже усещали чужда миризма.
„И какво става тогава с милите животинчета, на които допреди малко е била оказана великата чест да бъдат прегръщани от добросърдечни любители на природата? Те умират от глад само заради една снимка!“ — казал *Макинтош.
Така че в отговор на въпроса на Боби Кинг той обяснил, че иска да послужи за пример на хората, като участва в „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“.
Вижда ми се подигравка, че този човек се е представял за ревностен консервационист, след като голяма част от компаниите, които оглавявал, или в които държал контролния пакет акции, били известни като замърсители на водата, почвата или въздуха. Но *Макинтош не смятал това за подигравка, понеже живеел на белия свят без да го е грижа за нищо. И за да прикрие тази недостатъчност той станал велик актьор, като се преструвал дори пред себе си, че се вълнува безкрайно от такива въпроси.
Убеден в не по-малка степен, малко по-рано той бил изложил пред дъщеря си съвсем различно обяснение защо заминавали за островите с „Баиа де Дарвин“ а не с „Ому“: Хирогучи щели да се чувстват изолирани на яхтата, където можели да разговарят само с бащата и дъщерята. Тогава не било изключено съпрузите да изпаднат в паника, *Дзенджи да се откаже от по-нататъшни преговори, да поискат да слязат с жена си на най-близкото пристанище и да отлетят у дома.
Както и много други патологични личности отпреди милион години, притежаващи власт, *Макинтош можел да действа напълно импулсивно, без да се измъчва от някакви чувства. Логичните оправдания на постъпките му се съчинявали по-късно, на спокойствие, след като всичко свършело.