Брачният танц на синеногите рибояди, който госпожа Онасис внезапно пожелала да наблюдава лично, не се е променил ни на йота през изминалите милион години. А и птиците продължават да не се страхуват от нищо. Те също така не са развили никаква склонност да се откажат от полетите и да се превърнат в подводници.
Що се отнася до смисъла на брачния танц, изпълняван от синеногите рибояди, тези птици са като огромни молекули с яркосини крака и в случая нямат избор. Природата им ги задължава да танцуват точно по този начин.
И човешките същества са били молекули, способни да изпълняват множество най-различни танци, или да отказват изобщо да танцуват, в зависимост от желанието си. Майка ми умееше да танцува валс, танго, румба, чарлстон, линди хоп, джигърбъг, ватуси и туист. Баща ми отказваше да танцува, понеже това бе негово право.
21.
Щом госпожа Онасис казала, че иска да замине на „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“, желаещите да се присъединят станали толкова много, че Рой и Мери Хепбърн били почти напълно забравени с жалката им, малка каюта под ватерлинията. Към края на март Кинг вече съставил списък на пътниците, оглавен от госпожа Онасис, следвана от имена, знаменити почти колкото нейното: доктор Хенри Кисинджър, Мик Джагър, Палома Пикасо, Уилям Р. Бъкли младши и, естествено, *Андрю Макинтош, Рудолф Нуреев, Уолтър Кронкайт и така нататък. *Дзенджи Хирогучи, пътуващ под името Дзенджи Кендзабуро, в отпечатаната брошура бил описан като световноизвестен експерт по животински болести, за да бъде донякъде в съответствие с останалите пътници.
Две имена от деликатност останали извън списъка, за да не се повдигат неудобни въпроси кои хора се крият зад тях, понеже зад тях всъщност не се криел никой; имената на Рой и Мери Хепбърн с жалката им, малка каюта под ватерлинията.
После този леко фризиран списък се превърнал в официален документ. Затова когато през май самолетната компания „Екваториана“ била телеграми до всички участници със съобщението, че ще има специален нощен полет за онези, намиращи се в Ню Йорк вечерта преди отплаването на „Баиа де Дарвин“, Мери Хепбърн не била сред уведомените. За пътниците, където и да се намират, щели да бъдат изпращани лимузини, за да ги откарат до летището. Всяка самолетна седалка можела да се превръща в легло, а в туристическата класа седалките били заменени с кабаретни масички и дансинг, където група от еквадорския балет „Фолклорико“ щяла да изпълни типичните танци на различни индиански племена, включително и танца с огън на загадъчните канка-бони. Щели да поднасят отбрани ястия и вина, достойни за най-известните френски ресторанти. Всички тези услуги били безплатни, но Рой и Мери Хепбърн изобщо не узнали това.
Да… За разлика от останалите те също така не получили през месец юни писмо от доктор Хосе Сепулведа де ла Мадрид, президента на Еквадор, канещ ги на официална закуска в тяхна чест в хотел „Елдорадо“, последвана от шествие, в което те ще се возят в теглени от коне, украсени с цветя карети, от хотела до пристанището, където ще се качат на кораба.
Мери не получила телеграмата, изпратена до всички от Кинг на първи ноември, в която се споменавало, че буреносните облаци на икономическия хоризонт са доста тревожни. Икономиката на Еквадор обаче оставала стабилна, така че нямало причини за безпокойство и „Баиа де Дарвин“ щял да отплава по разписание. Онова, което липсвало в писмото, макар че Кинг го знаел, било че списъкът на пътуващите се смалил точно наполовина поради откази, получени от поданиците на почти всички държави в него, с изключение на САЩ и Япония. Така че онези, които все още искали да участват, щели да използват специалния полет от Ню Йорк.
В момента секретарката на Кинг влязла в неговия кабинет, за да го уведоми за току-що чутото съобщение по радиото: Държавният департамент съветвал американските граждани засега да не предприемат пътувания до Еквадор.
Толкова за делото, което Кинг смятал за най-добре свършената през живота си работа. Без да разбира нищо от корабостроене, той направил въпросния кораб по-привлекателен, като убедил собствениците да го нарекат не „Антонио Хосе де Сукре“, както искали те, а „Баиа де Дарвин“, и така превърнал едно обикновено, двуседмично плаване до островите и обратно в най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век. Как съумял Кинг да сътвори такова чудо? Като винаги наричал плаването не другояче, а „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“.