Джордж поклати тъжно глава. Изглеждаше толкова унил, че наистина се трогнах.
— Джордж, знам, че обвиняваш Азазел за това, но мисля, че вината не е в малкото дяволче. Ти наблегна особено силно на онзи момент относно мекотата…
— Точно това искаше тя — възмути се Джордж.
— Да, но ти си казал на Азазел да те ползва като модел при оживяването на статуята. Сто на сто това е причината за неспособността на…
Джордж ме прекъсна с недвусмислен жест на ръката.
— Това — каза той, като ме изгледа кръвнишки — ме наранява повече и от загубата на парите, които си бях изработил честно. Трябва да те информирам, че независимо от факта, че съм попреминал с няколко години първа младост…
— Да, да, Джордж, извинявай. Мисля, че ти дължа десетачка.
Е, десет долара са си десет долара. Но пък си купих спокойствието. Джордж взе банкнотата и се усмихна.