Пак чух изхлипване и реших, че е Анджело, но очите ми, посвикнали, съзряха момиче, което седеше в тъмното на стол в стаята вляво от мен. Виждах бузите й достатъчно ясно, че да забележа разтеклата се по тях спирала за мигли. Силно бе стиснала ръце около тялото си и трепереше.
Разбрах какво се случва и защо Стан не искаше да носим патлаци. Погледнах Анджело — беше объркан, вторачил мокри помътнели очи в кръвта, която се събираше в шепата под носа му.
Чух приближаващи стъпки; иззад ъгъла, закопчавайки токата на панталоните си, се показа трети мъж. Под мишница стискаше дебела папка, пълна с документи. Беше облечен като другите двама — хардкор положение. След като си дигна дюкяна, той изтегли пистолета от колана си.
— Изправете ги. — Имаше причудлив акцент, нито американски, нито европейски.
— Какво става? Кои сте вие? — кресна Анджело. Единият от мъжете го шибна в лицето с дръжката на пистолета, Анджело затисна уста и се затъркаля напред-назад по пода.
Момичето на стола задиша тежко, учестено, сякаш се задушаваше.
Мъжът, който удари Анджело, го сграби за косата, потегли го и го изправи на крака. Онзи до мен опря заглушителя в слепоочието ми и каза:
— Мърдай.
Станах бавно, с пистолет все така опрян в слепоочието си. Усетих, че са ми опразнили джобовете и.380-ия вече не е в ботуша ми. Погледнах Анджело. Той стоеше сред локвичка пикня. Невъоръжени, бяхме в непосредствена близост до три пистолета.
Хората просто не се измъкват от ситуации като тази.
Закараха Анджело до едната стена и измериха разстоянието между него и трупа на Сенкевич в съседната стая. Мисля, че се опитваха да ни разположат тъй, че да изглежда все едно сме се изпозастреляли помежду си, но не съм сигурен.
Мъжът до мен ме зашлеви по бузата, после ме бутна напред. Престорих се, че се препъвам, и паднах на коляно.
Когато ме дръпна и ме изправи, завъртях китка и забих стилета в шията му. Гореща кръв оплиска лицето и устата ми.
Оставих ножа да стърчи от врата му и се прикрих зад него, когато другите двама вдигнаха пистолетите. Единият стреля по мен и от стената отхвърча мазилка, а другият стреля по Анджело. Крайчец от алаброса му отхвърча и той падна на колене. Двамата откриха огън по мен. Изстрелите изтрещяха като удари от пневматичен чук и уцелиха ранения мъж. Куршумите се забиха в него и той се загърчи с острието, щръкнало от врата му.
Зърнах колта си точно пред мен, запасан в неговия колан. Извадих го бързо, вдигнах го и стрелях през кървавия фонтан по най-близкия.
Нямах време да се прицеля — бях полузаслепен от кръвта, пръснала от артерията — но го улучих в гърлото. Той се разтърси, гръмна веднъж и се строполи по гръб.
Никога не бях стрелял така през живота си.
Последния мъж, който беше останал — който подряза Анджело — го простреля неговото приятелче, докато падаше. От подмишницата му се вдигаше пушек и той притисна с ръце тялото си, прислонен към стената. Пистолетът му лежеше на няколко педи от кубинката му.
Точно тогава тялото на Анджело рухна странично върху килима.
Последният мъж погледна към пистолета си, към крака си, а после към мен — точно когато го гръмнах в главата.
Всичко продължи може би пет секунди.
Пушекът се бе разстелил из фоайето като ниска мъгла над земята. Горната част от челото на Анджело беше откъсната, бузите му бяха омазани със сълзи и кръв. Повърнах. Момичето на стола изпусна стон и заплака по-силно.
Тримата мъже в черно лежаха на пода, тънки струйки дим се виеха над труповете им. Ножът стърчеше от шията на единия като грамаден шип, на оранжевата светлина изтичащата му кръв приличаше на боя.
Момичето в тъмното седеше на стола с широко отворени очи и трепереше. Подминах я и се разходих по коридора.
Видях, че в една стая в дъното свети, и се промъкнах към нея. Върху легло беше проснато голо тяло на жена, а лампата за четене на нощното шкафче хвърляше зеленикава светлина върху него. Чаршафите бяха окървавени, по гърлото и бедрата й имаше силни натъртвания. Беше млада, но не колкото момичето на стола.
Върнах се при него и казах:
— Ставай. Нищо няма да ти направя.
То не помръдна. Не ме поглеждаше, дори не примигваше. Оставих го да поседи там още малко, докато избърша кръвта от очите си.
Забелязах папката с документи, пръснати по пода на фоайето с парченца кост върху тях. Наведох се да ги събера и тръгнах към задния вход, но се спрях. Момичето продължаваше да седи.
Беше видяло лицето ми. Зашлевих го по бузата. Хванах ръката му и го дръпнах от стола.
— Ставай! Идваш с мен.