Олитът стана и кръстоса китките си, поздравявайки Кели, след което се обърна и изчезна зад вратата. Кели въздъхна с облекчение и тръгна към своята стая.
— Не игра никак лошо като за първи път — стигна до него гласът на Слейч.
— Благодаря — промърмори Кели. Сега когато пред него не бяха мордата и ноктите на Тлаймаси, започна да се замисля, дали направи добре, отказвайки се от победата. — Кога ще играя отново?
— След около 20 часа. Трансферът ще трябва да се пренастрои след пътуването на олита.
Кели вече влизаше в стаята за почивка.
— Двадесет часа? — повтори, спирайки се. — Момент. — Обърна се към нишата, в която стоеше бюрото му, но едва направил две крачки и пред него избухнаха червени искри. — Ей! — изкрещя той, блъснат от горещия въздух. — Това пък какво е?
— Не можеш да се приближаваш до трансфера. — Гласът на Слейч се отзова остро.
— Глупости! Няма цял ден да си човъркам носа. Искам да взема книги от бюрото си.
За момент настъпи тишина, а след това Слейч се обади отново със спокойния си глас:
— Разбирам. Мисля, че мога да се съглася. Вземи ги.
Кели се приближи бавно към нишата. Избухването не се повтори. Отвори долното чекмедже на бюрото и извади три книги, които винаги държеше там, за да почете в свободното време. От второто чекмедже взе няколко списания и след като се замисли, няколко химикалки и бележник. Застана в средата на стаята и протегна своята плячка.
— Виждаш ли? Напълно безвредно. Нито една неутронна бомба.
Емоциите по време на играта бяха причина Кели да забрави за обеда и вечерята. Сега обаче празният стомах му напомни за себе си. В съответствие с инструкциите на Слейч той си поръча и взе храната от автомата в стената. Храната беше сладникава, но засищаща и Кели почувства как постепенно доброто му настроение се възстановява. След това избра една от книгите и се изтегна в леглото. Но не започна веднага да чете. Гледаше в тавана и размишляваше.
Извън всяко съмнение това, което ставаше с него, не беше шега. Вече не можеше да се надява, че ще може да избяга. Единственият изход от тези помещения минаваше през трансфера, чийто механизъм, скрит зад металните врати, явно беше непонятен. За това, че Стрифкар възнамерява да го върне у дома, знаеше само от думите на Слейч, но тъй като беше удържал на думата си, дадена на другите хора, Кели нямаше причина да не му вярва. Истината е, че този път принципите на играта бяха други, но Тлаймаси каза, че Стрифкар вече няколко пъти е провеждал такива експерименти с олитите и ги е освобождавал в съответствие с плана. И така, оставаше въпроса дали Кели ще спечели следващата игра.
Смръщи вежди. Никога не е бил особено добър играч, често е печелил на шах, но само понякога на другите игри, които не познаваше достатъчно добре. И все пак днес беше твърде близо до победата. И като се има предвид, че игра с чужденец, чиято раса е създала държава от осем планети. Това можеше да бъде без значение, естествено, Тлаймаси също можеше да бъде лош играч, но трябваше да бъде пълен идиот, за да предложи игра, в която не беше добър. А освен това, трябваше да обърне внимание на реакцията на Слейч. Ясно беше, че Стрифкар не се надяваше, че Кели ще се представи така добре. Дали това трябваше да означава, че Кели, среден играч, беше по-добър от прекрасния играч, какъвто беше чужденецът?
Ако това беше истина, по принцип не съществуваше никакъв проблем. Който и да бъде следващият му противник, не трябваше да има трудности с побеждаването му, особено ако изберат игра малко позната и на двамата играчи. Ако този, новият, не е олит, биха могли да изберат четирите слоя. Хубаво би било да се научи да я играе. А след като се върне у дома, би могъл да я пласира на пазара. Няма да спечели кой знае колко, тъй като продукцията на разнообразни игри е в разцвета си, но винаги ще припечели нещо.
От друга страна… за какво да бърза толкова?
Кели се размърда неспокойно, тъй като в главата му се мерна налудничава мисъл. Ако наистина беше по-добър от болшинството чужденци, следваше, че може да се върне у дома, когато си пожелае, просто спечелвайки някоя от игрите. Ако действително това беше така, защо да не остане още една седмица и да се научи на няколко игри от другите светове? Колкото повече мислеше върху това, толкова повече идеята му харесваше. Наистина беше свързана с известен риск, но той не можеше да бъде избегнат, ако искаше да натрупа пари. Рискът не можеше да бъде твърде голям, в края на краищата тпва беше само психологичен експеримент.