— Ей! Момент, аз не работя за тях. Нас ни отвличат по същия начин. Мисля, че това е някакво психологическо изследване.
Олитът вторачи в него свирепия си поглед, млъквайки за момент.
— Ако наистина вярваш в това, значи си глупак — каза накрая вече успокоен. — Е добре, да започваме.
— Преди да започнете, трябва да ви съобщя за важно изменение в принципите — се намеси гласът на Слейч. — Ще играете три различни игри, всеки път установявайки правилата. Този, който спечели две или повече от тях, ще се върне у дома. Вторият ще заплати с живота си.
Мина известно време, преди смисълът на казаното да стигне до тях.
— Какво? — изкрещя Кели. — Не може да направите това!
От другата страна на масата Ачранае засумтя продължително. Настръхналите нокти леко дращеха по масата.
— Така беше установено — отговори безстрастно гласът на Слейч. — Започвайте.
Кели погледна безпомощно Ачранае.
— Няма да играеме за живота си. Това е варварска идея, а ние сме цивилизовани същества.
— Цивилизовани. — Неочаквано гласът на Слейч зазвуча с отвращение… — Хората успяват да изпращат кораби едва извън границите на атмосферата и ти се смяташ за цивилизовано същество? А твоят противник е малко по-добър.
— Управляваме пространство с диаметър 15 светлинни години — припомни спокойно Ачранае на Слейч.
Кели стигна до извода, че олитите бързо се разгневяваха, но също така бързо се и успокояваха.
— Тези твои седем звезди са нищо в сравнение с нашите четиридесет.
— Носи се слух, че чианите са имали едва пет, когато са Ви атакували.
Високоговорителят замлъкна зловещо.
— Кои са тези чиани? — запита Кели. Желаеше да прошепне този въпрос.
— Чувал съм, че те са били малко на брой, но брутална и агресивна раса, която за малко не е завладяла Стрифкар преди доста години. Така поне са ни казвали търговците, но не зная дали това е истина.
— Истина или не, но го настъпи право по мазола — каза Кели. — Какво ще кажеш, Слейч? Прав ли е?
— Трябва веднага да започнете — заповяда Слейч, игнорирайки въпроса на Кели.
Кели погледна Ачранае, съжалявайки, че не може да разгадае израза на лицето му. Дали олитите могат да блъфират?
— Казах, че няма да играем за живота си.
В отговор познатите червени искри избухнаха пред самото му лице. Инстиктивно се дръпна назад, преобръщайки се заедно с креслото си. Удари се така, че видя звезди посред бял ден, претърколи се през глава и падна по корем на пода. Внимателно вдигна глава и като видя, че червеният метеор е изгаснал, с мъка се изправи на крака. Ачранае стоеше далеч от масата, заемайки отбранителна позиция.
— Ако не играете, ще загинете и двамата. — Гласът на Слейч беше спокоен, но на Кели полазиха тръпки по гърба. Ачранае имаше право: това не беше обикновено психологическо изследване. Сиктифкар търсеше потенциален враг и както олитите, така и хората бяха попаднали в списъка. Нямаха никакъв шанс за бягство. Поглеждайки Ачранае, Кели безпомощно вдигна рамене.
— Изглежда, че нямаме друг избор, нали?
Олитът бавно се изправи.
— Като че ли не.
— Тъй като това състезание е много съществено и за двамата — започна Кели, когато отново седнаха — предлагам ти да избереш първата игра, а аз да направя в нея изменения. Втората игра — обратно. Естествено, всеки път промяната в правилата ще трябва да бъдат възприети от противниковата страна.
— Това изглежда почтенно. А третата игра?
— Не зная. Ще се разбереме по-късно, добре ли е?
Уговарянето на първата игра заедно с поправките отне почти час. Ачранае използва три допълнителни прозрачни шайби и подложките им за построяване на поле за игра с три измерения: самата игра напомняше на „Военен кораб“ с елементи на шахмата и от „монопол“, а дори и от покера. Цялата тази смесица не беше никак лоша и ако залогът, за който играеха, не беше толкова висок, Кели сигурно добре щеше да се позабавлява. Неговият принос при уточняването правилата на играта не беше голям и се основаваше на малка промяна на формата на полето, което, както смяташе той, щеше да промени установената тактика на противника, а също така и на въвеждането на козове.
— Също така предлагам да изиграем една пробна игра — каза Кели.
Олитът го изгледа внимателно с тъмните си очи.
— Това пък защо?
— Защо не? Никога преди това не съм играл тази игра, ти също при тези правила. Така истинската игра ще бъде съвсем почтенна. По-честна. Така ще постъпим при втората и третата игри.