Рахман само кимна.
— Двамата с детектив Мейсън искаме да го намерим — продължи Шоу.
Рахман погледна към Мейсън, после отново към Шоу, но се въздържа от коментар.
— Така че се чудих, дали случайно не сте размислил след разговора ни днес? Да сте се сетил за нещо, което би могло да ни помогне?
Рахман се навъси. И двамата знаеха, че Шоу беше прецакал Блум. Също така знаеха, че Шоу щеше да направи същото и с Рахман, ако откажеше да им сътрудничи.
— Е? — попита Шоу.
Рахман като че ли се мъчеше да вземе решение. Шоу изчака.
— Вие какво правите в момента? — каза най-сетне Рахман.
— В момента? В момента говоря с вас. Това правя. Нищо друго не правя. В момента няма нищо по-важно за мен от вас самия, господин Рахман.
— Аз сега трябва да се прибирам у дома. Да си видя децата и жените. Елате с мен. Можем да поговорим там, а човекът, който може да ви помогне, живее наблизо.
— Страхотно. Изчакайте само за момент. Искам да видя къде отидоха моите хора.
Шоу измъкна радиостанцията от задния джоб на панталона си и се обади на Импелитери и Спърлинг. Гласът на Импелитери се отзова през статичния шум.
— Йо.
— „А“. Ние тръгваме. Вие оставате ли?
— Да. Аз и „С“ искаме да поогледаме. Може би ще успеем да дремнем малко на място и после ще продължим да душим.
— Доскоро.
Импелитери изключи радиостанцията и се огледа за Спърлинг. Забеляза го наведен да оглежда дупките от куршуми, оставени в Ямата.
— Шоу и Мейсън отпрашват. Боже мили, виж само размера на тия шибани дупки!
— АК — четиридесет и седем, дори компактните патрони са с размер колкото половината ти пръст. Това е много стомана. Движи се със скорост над шестстотин метра в секунда — каза Спърлинг. — Ударът е опустошителен. Виждал ли си някой улучен от такъв куршум?
— Не.
— Могат като нищо да отнесат темето на черепа ти. Правят ти дупка колкото юмрук.
— Без майтап?
Спърлинг стоеше сред Ямата и оглеждаше дупките, които сякаш бяха навсякъде. После вдигна глава и погледна към горния етаж на сграда А, после към горния етаж на сграда Г.
— Имали са двама стрелци. По един от всяка страна.
— Нима?
— Тези щурмови оръжия изстрелват малко над десет патрона в секунда — промърмори на себе си Спърлинг.
— Адски много огън. Колко са в един пълнител?
— Тридесет и два.
— Господи! Тия шибалници изглежда си нямат и представа какви поразии могат да направят.
Спърлинг поклати глава.
— Не. Нямат си. Те просто насочват дулото и дърпат спусъка. Виж тия шарки наоколо. Те просто го правят, както го гледат по телевизията и по филмите. Изобщо нямат представа какво означава това.
— Тридесет и два шибани патрона — повтори Импелитери.
Двамата се спогледаха.
— По дяволите, давай да се махаме оттук, Джеймс.
33.
Лойд Шоу подкара своя шевролет, следвайки плътно разнебитения форд на Рахман Х, без да обръща внимание накъде точно отиваха. Караха в северна посока, излязоха от Браунсвил и потеглиха по Бушувик авеню, след което завиха надясно. След около пет минути, пристигнаха в квартала на Рахман.
Както повечето нюйоркски детективи, Шоу беше навикнал да се озовава в квартали, където имаше чувството, че е попаднал в друга страна. Китайци, доминиканци, индианци, руснаци, венецуелци — всяка етническа група си имаше свой квартал. Но точно в този квартал никога не беше попадал. Представи си, че ако беше ходил в някоя ислямска страна от Третия свят, щеше да си помисли, че се е озовал точно там.
Над целия район доминираше една едноетажна джамия. Беше с нищо незабележимо здание, излято от бетон, с изключение на куполовидния покрив, увенчан с ислямския символ, полумесец. Надпис на арабски на вратата обозначаваше религиозното място. Повечето сгради в обграждащите я две карета бяха боядисани в тъмнокафяво, с бяла гарнитура, за да се подчертае, че са част от същия комплекс, принадлежащ на ислямската общност.
Чернокожи мъже, облечени като онези, които обикаляха около „Ню Лотс“, патрулираха по улиците на двойки. Шоу забеляза една жена, покрита от главата до глезените с дълго, веещо се було, само с един лек процеп за очите, да влиза в жилищна сграда.
Рахман и хората му бяха заели малкото си късче от огромния Ню Йорк. Всичко това изглеждаше едновременно отчайващо и окуражително.