Той почти не погледна останалите мъже освен Малкия Марвин, който беше малък само в сравнение със своя по-голям брат, Големия Марвин. Излезе от сааба и даде знак на Малкия Марвин да се приближи към него, още преди да е затворил страничната врата на колата.
Беше излязъл много бързо, без да се погрижи да извади ключа от запалването, така че при отворената врата колата издаваше едно дразнещо, неспирно електронно „бинг-бинг“, за да му напомни да си прибере ключовете.
Малкия Марвин не побърза да се приближи и дразнещото „бинг-бинг-бинг“ зазвуча така пронизително и до такава степен вбеси Арчи, че той, без да се поколебае, застреля Малкия Марвин от разстояние метър и половина. Искаше му се да притисне дулото на малкия пистолет в главата му, но го застреля, зарязвайки това удоволствие, за да може най-сетне да затръшне вратата и да спре проклетото бинкане.
— На ти един „бинг“, педераст — промърмори Арчи и застреля Малкия Марвин.
Впоследствие думата „бинг“ стана сред Сините тапи синоним на думата „убивам“. Те често казваха: „Той избинга педераста“.
Тъй като Арчи стреля от разстояние, малкия 22-калибров куршум не улучи Малкия Марвин в средата на челото. Улучи го малко над дясното око, при което главата му се отплесна назад и той се завъртя около оста си. Изгуби равновесие почти моментално, защото куршумът се замята и заразкъсва плътта вътре в черепа, превръщайки мозъка му в безполезна, кървава каша, тежаща четири и половина килограма.
Краката на Малкия Марвин се заплетоха в къс, спазматичен танц, след което се подвиха под него. Всичките му нервни импулси заглъхнаха, с изключение само на няколко, поради което той продължи да рита и да се гърчи още известно време. След две секунди мозъкът на Малкия Марвин спря да функционира. Останалата част от тялото му се предаде на смъртта скоро след това.
Арчи се обърна към хората си, едва сега признал присъствието им, и каза:
— Вижте с’а, тоя педераст беше вече мъртъв, още преди да дойда тук. Аз само го отървах от мизерията, нали? Щот’ някой педераст, дет’ командва тук операция кат’ наш’та, няма да види, че някой се кани да ви удари или може би няма да разбере когат’ някой се прицелва от толкова близо, че изведнъж всички се оказвате под дулата на патлаците му, умирате, без да разберете даже. Всички загивате. Всички сте едни шибани ходещи мъртъвци. Някой идва и ви опира патлака в главите и вие не го виждате. Направили са го снощи. Могат да го направят тази нощ. Могат да го направят и следващата нощ. Всяка шибана педерастка нощ. Така че, педерасти скапани, гле’йте да разберете кои са тия шибани копелета, а после си размърдайте задниците оттук и им пуснете по един куршум в главите, преди те да са пуснали във ваш’те.
Край на словото. След като беше обяснил на своята банда от убийци защо, Арчи нямаше нужда да им обяснява как.
9.
На по-малко от пет пресечки от мястото, където тялото на Малкия Марвин рухна върху циментовия под на автосервиза, Уилямс Белилката седеше до прозореца на своя апартамент студио в „Ню Лотс“, в сграда Г. Белилката, един от първите наематели в комплекса, пушеше сутрешната си пура „Уайт Оул“ и гледаше дима. Безопасността диктуваше да прекарва повечето време в апартамента си, както повечето възрастни жители в Браунсвил. Той беше превърнал умението си да бъде незабележим в изкуство. Беше в сравнително добра форма за своите осемдесет и две години и движеше жилавата си, метър и седемдесет и пет сантиметрова фигура бавно и методично. Когато се налагаше да излезе от апартамента си, не правеше нищо, с което да привлече нечие внимание. За човек като Белилката, в Браунсвил беше много по-безопасно да не привлича ничие внимание. Малцина го забелязваха. Нямаше и какво толкова да му се забелязва, освен може би сплъстената му бяла коса.
Заранта след щурма на Рахман апартамента за продажба на кока на Сините тапи осигури на Белилката много повече неща за гледане от обичайното. Някаква промяна настъпваше в „Ню Лотс“, предизвестена от два петтонни камиона, натоварени с полуготови пана желязна ограда. Сериозна ограда, при това — от квадратни пръти, всеки от които дебел по два сантима и половина и висок три метра, свързани помежду си с дебели хоризонтални ленти.
Тежък строителен булдозер ръмжеше, копаеше и ринеше ровове между всяка от петте сгради на комплекса. На Ню Лотс авеню беше спрял циментовоз, чийто огромен барабан се въртеше, готов да изсипе бетон в дупките. Дори от своята позиция на четвъртия етаж старикът можеше да прецени, че става дума за сериозно начинание. По всичко личеше, че щом веднъж бригадите, струпани около комплекса, бетонираха онази желязна ограда в рововете, нищо няма да може да мине през нея, освен танк.