Госпожа Макгъвърн — собственичката на двадесетте и пет акра земя около реконструираната плевня на Шоу, беше забелязала пристигането му, но нямаше намерение да му се натрапва. Резервираността й се коренеше в суровия й характер на гражданка на Нова Англия, в бедното й ирландско потекло и осемдесетте й години нелек живот.
Шоу се беше запознал със старата госпожа в една студена септемврийска неделна вечер преди година и половина. В продължение на два месеца преди това, той беше предприемал екскурзии през уикендите, мъчейки се да намери местенце за отдих в провинцията, което да може да си позволи да купи. Да си намери убежище далече от Ню Йорк представляваше втората стъпка от усилията му да подреди живота си, след като напусне НЙПУ. Първата стъпка беше предприел две години преди това, когато започна да реализира една от отколешните си мечти — да се научи да рисува.
През последните няколко години, докато още работеше като полицейски детектив, Шоу бе положил максимални усилия да заживее като човек на изкуството. Почти цялото си свободно време прекарваше в създаване или съзерцаване на изкуство. Записа се на курсове по рисуване в Съюза на студентите художници и прекарваше часове над етюди с човешки фигури в едно ателие в сутерените на Сохо, обикаляше художествени галерии и музеи от единия край на Манхатън до другия. През последната година Шоу най-сетне се бе престрашил да рисува върху платно.
През уикенда, в който Шоу се запозна с госпожа Макгъвърн, той вече беше прекарал съботата и по-голямата част от неделята в обикаляне по места, които или не му се нравеха особено, или струваха твърде много. Преди да потегли обратно към големия град, той реши все пак да се обади на агентката на недвижими имоти. Слънцето се беше снишило на запад, когато спря до един телефонен автомат край магистралата. Остави двигателя на мъркюрито да боботи, защото очакваше разговорът да е съвсем кратък. Искаше само да й каже, че си тръгва, и че ще се върне през следващия уикенд.
Но агентката го помоли да не заминава, преди да е видял още едно място.
— Собственичката току-що се е върнала у дома си и едва сега е чула съобщението ми. Трябва да видите това място, господин Шоу. Мисля, че може да се окаже точно това, което търсите.
Шоу погледна часовника си и реши, че има време да го види.
След три часа погрешни завои насам-натам, мъчейки се да следва указанията на агентката на недвижими имоти, той най-после откри фермата. Беше малка, разположена на края на рядка борова гора. Веднага щом видя плевнята, още преди да е влязъл да я разгледа, Шоу разбра, че я иска. Постройката беше кацнала на поземления имот, заобиколена от три страни с гора, с голямо, открито поле между нея и старата фермерска къща на госпожа Макгъвърн.
Когато приближи с колата, видя, че агентката на недвижими имоти беше застанала пред верандата на собственичката и го чакаше.
— Здравей, Джоан — протегна й Шоу ръка.
Джоан Къмингс беше дребничка жена, която застанала пред него, изглеждаше още по-дребна.
— Здрасти, Лойд. Госпожа Макгъвърн като че ли е склонна да се спогодите. Мъжът й почина преди около четири месеца. Тя обича това място, но има нужда от пари в брой за разходите по завещанието и данъците. Цената я устройва. Не е грабеж, честна сделка е. Сумата е по силите ти. Мястото се нуждае от малко облагородяване, но ти ми каза, че това не е проблем. Хубавото е, че постройката е солидна, с хубаво изложение.
— А лошото кое е?
— Ами, собственичката е малко опърничава. Придирчива е на кого точно ще го продаде.
Шоу сви рамене.
— Ще се държа добре.
— Е, просто бъди себе си. Не мога да кажа какъв точно тип поведение й харесва.
— Окей.
Шоу така и не разбра защо госпожа Макгъвърн му продаде плевнята. Джоан ги представи един на друг, след което ги остави сами на предната веранда и отиде да ги почака в колата си. Старата дама не го покани вътре, създавайки у Шоу впечатлението, че изобщо не го харесва.
Стоеше на входната врата, облечена в мъжки дрехи — шарена фланелена риза, панталони от рипсено кадифе, толкова износени, че резките по коленете се бяха изтъркали, и шведски сандали „Биркенсток“ върху вълнени чорапи.
— С какво си изкарвате прехраната, господин Шоу? — попита го тя.