— Мамка му, този шибан драйв-бай ще ви се стори като пикник в сравнение с това, което ще ви спретна следващия път.
По същото време, от другата страна на улицата, Рахман Абдул Х беше приключил с телефонните обаждания.
Леон Блум го видя, отдели се от групата, струпана около загиналия работник и пристъпи до Рахман толкова бързо, колкото късите му дебели крака му позволяваха.
— Какво, по дяволите, беше това? — просъска той.
Рахман погледна Блум, присвивайки очи и каза:
— А ти как мислиш? Ответният им удар заради снощи.
— Снощи трябваше само да ги сплашите.
— Ей, смяташ ли, че биха направили това, ако не сме ги поразтърсили? Но няма да е лесно наистина да им дадем да се разберат.
— Лесно! И ти ми говориш за лесно. Мислиш ли, че ще ми бъде лесно сега да намеря някой, който да се съгласи да работи тук? Кой ще рискува да дойде да го убият, докато поставя тази проклета ограда? Не мога да го допусна.
— Недей да ми крещиш, господин Блум. Ако искаш да напуснем, кажи ми го още сега. Това е само началото.
— Да напуснем? Вие създадохте тази бъркотия и сега искате да…
Рахман неочаквано сграбчи Блум за реверите на сакото и го дръпна настрана от другите, почти повдигайки го от земята. Надвеси лицето и заговори меко, но напрегнато.
— Казах ти да не ми крещиш, господин Блум! Не искаш хората да научат за бизнеса ни, нали?
Блум преглътна и си пое дълбоко въздух.
— Не, не искам. Съжалявам. Извинявам се. Но това не можем да го допуснем.
Рахман бавно отпусна хватката си, но задържа лицето си близо до това на Блум.
— Всеки мъж, жена или дете в „Ню Лотс“ живее в опасност. Заблуден куршум може да убие който и да е от тях, почти по всяко време на денонощието. Не всеки е под закрилата на МС-2. Не ние сме поставили тези хора в това положение. Това е война, господин Блум. Разбираш ли? Не ми се прави на невинен или на изненадан. Знаеш чудесно, че тук ще загинат още хора, преди всичко това да свърши. Така че или им обръщаме гръб, или ще се погрижим да докараме нещата до добър край. Кажи ми още сега, ако искаш да напуснем. Не си и помисляй да се изтегляме след това.
— Можеш ли да се справиш с това, Рахман? Можеш ли да се оправиш с тези животни? С тези убийци?
— Смяташ ли, че някой друг може?
— Не знам.
— Ние ще се справим с тях. Те ще се научат, господин Блум. Ще научат, че ако пролеят и една капка от нашата кръв, ние ще пролеем реки от тяхната. Ще се научат, и още как!
— Тогава прави каквото знаеш. Само действай.
Блум обърна гръб на Рахман и тръгна към изхода на „Ню Лотс“.
Рахман погледна към двамата си пазачи и мина покрай мъртвия работник. Някой го беше покрил със зелено палто. Червено петно кръв вече бе избило през плата. Рахман си даде сметка, че никога не беше разбирал защо всъщност хората покриваха телата на мъртвите. От уважение? Или просто защото живите не искаха да виждат лицата на мъртвите? Помисли си, че е много по-добре човек да ги гледа в лицето, независимо дали са приятели, врагове или просто непознати.
На отсрещната страна на улицата Арчи приключи с телефонните обаждания и пристъпи към Оскар, който стоеше на прага на пивницата и наблюдаваше ченгетата и медицинския персонал. Застана до кръчмаря, който следеше спокойно сцената отвъд улицата.
— Мързеливи шибалници! Като че ли там няма нищо друго, освен мъртво месо. Никой не му пука да побърза да откара ранените в болницата.
Арчи се върна в кръчмата.
— Окей, Оскар. Ще ида да дремна малко в склада. Когато дойде Реджи, кажи му да ме събуди около обед. Направи ни сандвичи. И никакви колбаси и сирене. Искам пуешко с пшеничени хлебчета. Разбра ли?
— Да.
Оскар са върна на бара, чудейки се как шефа му може да спи след всичко станало.
Арчи се извърна през рамо и му извика.
— И днес няма да движим нищо, освен бакалски стоки, разбра ли?
Оскар вече беше напъхал запаса кокаин на прах в тайника в пода зад бара. Знаеше, че скоро тук щяха да се изсипят ченгета и да задават въпроси, ако не за друго, то поне да пият кафе. Когато си представеше ченгета в кръчмата, Оскар получаваше киселини в стомаха. Той се пъхна под бара и затърси шишенцето с пепто-бисмол.
Рахман не изявяваше по-голямо желание да разговаря с полицията, отколкото Оскар. Той стигна до мястото, където стояха двамата му охранители, и им махна с ръка да го последват. Отведе ги настрани, при Ямата. След като останаха сами, той ги наблюдава няколко секунди, за да прецени в каква степен двете нападения в движение им се бяха отразили.