Единият от охранителите, нисък, набит младеж, едва осемнадесетгодишен, стоеше прегърбен, забил поглед в земята и пъхнал ръце дълбоко в джобовете на униформеното си яке на служител на МС-2. Не показваше външни признаци на страх, но Рахман почувства, че ако имаше възможност, щеше веднага да се махне от „Ню Лотс“ и никога повече нямаше да се върне.
Нито един от двамата не беше мюсюлманин. Бяха просто чернокожи мъже, търсещи някаква работа. От „легитимните“ хора, които Рахман използваше в своя редовен охранителен бизнес.
Рахман стоеше близо до тях, за да може да им въздейства със силата на физическото си присъствие. Не толкова здравото мускулесто тяло на Рахман ги плашеше, колкото изражението му. Той винаги изглеждаше готов за мигновен светкавичен удар или изстрел. Когато не гледаше някого, ръмжеше. Заговореше ли, първо се постараваше да прикове поглед в този, на когото говореше.
Докато Рахман стоеше пред тях, на никой от двамата охранители и през ум не му минаваше да избяга.
Той им заговори, но се съсредоточи върху по-младия охранител.
— Спокойно, живи и здрави сте. Всичко свърши.
Изчака за отговор, но никой от двамата не реагира.
— Аллах бди над вас. Не ви улучиха. Справихте се, нали? Нали?
Рахман се взря настойчиво в тях, докато не кимнаха.
— Вие бяхте изправени пред злото. Ала Аллах ви защити. Вие сте благословени. Той ще продължи да ви закриля. Направихте добро дело. И доброто ви очаква. Не му обръщайте гръб.
Зъбите на по-младия охранител престанаха да тракат, когато той заговори, но гласът му трепереше от страх. Явно още беше в шок.
— Не мога да се справя, господин Рахман. Моите уважения, но приех тази работа само щот’ мама все ми натяква да си намеря нещо. Знам, не си е мислила, че ще стрелят по мен…
— Всичко свърши — прекъсна го Рахман. — До края на седмицата ще седите в бронирана будка за охраната. Ето там. Зад желязна ограда. Никой няма да може да се приближи до вас, освен ако не натиснете бутона, за да го пропуснете. Ще има и телефон. Телефон за всичко, което може да ви потрябва. Няма да ви се налага да излизате. Тук ще бъдете в по-голяма безопасност, отколкото у дома.
— Ами тогава ще се върна, когато построите оградата и будката — рече другият младеж.
Рахман пристъпи към по-възрастния от двамата.
— Не — изрече категорично той. — Това да го изхвърлите от главите си. Не бива да позволите на злото да ви надвие. Трябва да си спечелите правото да бъдете тук. Ще бъдете защитени и ще получавате чисти честни пари за добре свършена работа.
По-младият охранител погледна към по-възрастния си колега, изчаквайки да види дали ще се осмели да спори с Рахман. По-възрастният обаче се държеше така, все едно че младежът изобщо го нямаше. Той поклати глава и се извърна, без да отговори.
Рахман го остави да се отдалечи, осъзнал, че вероятно вече го е загубил, но не искаше по-младия да се поддаде на страха си.
— Престани да се тревожиш — каза му той. — Ти си под закрилата на правоверни. На мъже, които са готови да дадат живота си заради теб и други като теб. Наши хора. Стрелци. Кой друг ще направи такова нещо за теб?
По-възрастният охранител се обърна към тях и каза:
— Не виждам никакви такива стрелци наоколо.
— Тогава остани тук, изчакай и ще ги видиш. На път за насам са. Остани тук и си върши работата. Не позволявай на враговете да те уплашат и прогонят. Не им позволявай да ти отнемат работата. Обещавам ти, ще бъдеш в безопасност. — Рахман изгледа последователно и двамата. — Идете и застанете ето там, на входа. Поговорете с полицията. Кажете им какво сте видели. А после си изкарайте смяната. Моите хора вече са на път.
Двамата охранители се отдалечиха, изпълнявайки указанията на Рахман. Рахман изобщо не се заблуждаваше, че ще духнат при първа възможност, макар че засега не бяха свалили якетата на МС-2.
13.
Три часа по-късно Арчи Рейнолдс, освежен от дрямката в задната стаичка на кръчмата, довърши сандвича си с пуешко и го поля с последните глътки от половинлитровата кутия бира „Балантайн“.
Седяха заедно с Реджи Шантавия. Арчи се беше преобразил. Върху хубавите си дрехи бе нахлузил комбинезон от онези, които обикновено носят автомобилните механици и куриерите. На главата си бе сложил черна плетена скиорска шапка.