Джъстин се приземи с болезнен стон и се плъзна по пода право към купчината стъкла, едно от които отпра петсантиметров улей в плътта на брадичката й.
Сблъсъкът изкара Рахман от равновесие, той залитна напред и се удари в стената до счупения прозорец. Докато успее да се извърне и да погледне през прозореца, Арчи вече се беше приземил на тротоара, превъртя се веднъж и скочи. Той се затича към мястото, където беше оставил своя сааб. Гюрукът беше свален. Реджи седеше на мястото на шофьора и на мига запали двигателя, с неговия „Смит & Уесън“ в свободната си ръка. Арчи скочи вътре.
Реджи даде газ и колата изрева по улицата, гумите изсвистяха, задницата подскочи, и Арчи стреля напосоки назад, за да прикрие измъкването им.
Рахман, дошъл на себе си, изстреля два патрона към потеглящия сааб. Твърде късно. Нямаше смисъл да стреля по мишена, която не можеше да улучи. Той се насили да спре, вдигна дулото на глока нагоре и изръмжа от безсилие и гняв.
14.
В неделя, два дни след засадата в „Ню Лотс“, Лойд Шоу се измъкна от леглото си някъде към обяд, облекчи пикочния си мехур, пропусна душа и бръсненето и реши, че може би е време да откаже „Джак Даниълс“-а. Махмурлуците бяха започнали да му тежат.
Той излезе навън под безоблачното синьо небе и реши да изкара с потене остатъците от алкохол в кръвоносната си система и да подсили притока на кислород в замъгления си мозък. Един петкилометров крос на пресечената местност щеше да има нужния ефект.
Затича се полека към фермерската къща, поемайки по прашния черен път, водещ през рядката борова горичка към едно малко езеро на около два километра и половина оттук.
Веднага щом се показа на десетина метра от къщата, черният лабрадор на госпожа Макгъвърн заподскача към него.
Шоу махна с ръка на кучето и извика:
— Ели!
Беше обикнал женския лабрадор, както и тя него. Стопанката й не можеше да я извежда на дълги разходки, така че всеки път, когато кучката забележеше Шоу, започваше да подскача нетърпеливо, готова за дълга обиколка на открито.
Ели обикновено тичаше пред Шоу, търсеше и душеше, но никога не го изпускаше от очи. На всеки пет минути се връщаше да го наглежда. Шоу намираше грижовността на кучето за трогателна.
Когато се върнаха от тичането, и двамата се чувстваха много по-добре. Шоу доста се беше поизпотил.
Ели скочи на верандата на госпожа Макгъвърн и излочи жадно купата си с вода, след което остана на верандата, като дишаше тежко и се оглеждаше в очакване старата госпожа да й донесе храна.
Стопанката й се показа от кухнята, понесла олющената кафява паница с храна за кучето, и махна на Шоу да се качи на верандата.
Госпожа Макгъвърн рядко се впускаше в разговор с Шоу. Този път тя го изненада още повече, когато кимна към кухнята и попита:
— Нали още не сте закусвал?
Той погледна часовника си. Времето за закуска отдавна беше минало. Никога не беше му хрумвало, че старата госпожа би могла да се интересува дали се е хранил, камо ли пък да го покани на закуска.
— Не, благодаря.
— Е, ако искате. Рано пристигнахте този уикенд.
— Да.
— Всичко наред ли е?
Шоу нямаше нищо против женския лабрадор да проявява грижовност към него, но не беше много сигурен дали му допада вниманието от страна на госпожа Макгъвърн. Досега не беше забелязал, че старицата го следи толкова изкъсо.
— Защо ме питате?
Тя махна с ръка, сякаш да се извини, че си пъха носа в чужди работи.
— Не искам да ви се меся, господин Шоу…
— Няма нищо.
— Ами, будя се по два-три пъти през нощта. Жена на моята възраст, нали знаете. Не мога да не забележа, че лампите ви светят.
— Просто се бях улисал в работата си, госпожа Макгъвърн.
— О, хубаво. Това е добре.
Щеше да бъде много грубо да си излезе в този момент, макар да нямаше никакво желание да дава повече обяснения.
— Е, двамата с Ели си направихме хубава разходка. Сега ще се приведа в приличен вид.
— О, по дяволите, твърде съм стара за скрупули от този род, господин Шоу. Факт е, че изглеждате ужасно. Не съм ви виждала да изглеждате така или да стоите буден до среднощ и да спите до обяд. Знам, че не ми е работа, разбира се, в никакъв случай, но просто си помислих дали да не взема да ви попитам. Да ви кажа какво си мисля. В случай че вие…
Тя остави думите си недоизречени.