— Какво означава това? — попита Импелитери.
— Това означава, че той ми обеща не само да ме изрита, но се закле, че ще направи всичко, за да не мога да си намеря друга работа.
— Този път за какво? — попита Мейсън.
— Заради поведението ми по принцип, плюс, че се набутах, докато бях под запрещение.
— Застреля ли някого? — попита кротко Мейсън.
— Не. Ако искаш да разбереш подробностите, Мейс, ще удовлетворя желанието ти, когато имам време за това. Да кажем засега само, че шефът ме е натикал там, където е поискал.
— Моите уважения, Шоу — изчурулика Импелитери, — но защо на нас трябва да ни пука за всичко това?
— Защото според Де Лука, всички вие сте в подобно положение. Той ми хвърли спасително въже. Каза ми, че ще ми даде шанс да се измъкна от говната. Той хвърля на всички вас същото въже.
— Същото говно хвърля той — каза Импелитери.
— Шефът на детективите не се ебава — контрира го Мейсън. — Повярвай ми! И какъв е пазарлъкът, Шоу?
Шоу огледа масата. Храната все още не беше пристигнала, затова все още задържаше вниманието им. Не, имаше чувството, че ще задържи вниманието им, дори да им поднесат храна с четиризвездно качество.
— Пазарлъкът е, че ако ние му свършим мръсната работа, получаваме чиста самоличност. Всички грехове са опростени. Ако не, той ни прецаква от много високо място. Излишно е да пояснявам, че това, което той иска от нас, за да ни удостои с помилването си, никак няма да е лесно да му го поднесем. Все още ли проявявате интерес?
— Предполагам, че зависи колко дълбоко в лайната е нагазил всеки един от нас — обади се Импелитери.
— Това ще си го реши всеки поотделно. Тук няма да си играем на изповедалня.
— Някой от вас да е блудствал с малки момченца или да е бил жена си? — попита Импелитери.
Никой не отговори.
— Много добре. Ти си прав, Шоу. Нищо друго не би могло да ме откаже да работя с вас, момчета. Аз знам в какво точно съм се прецакал. Въпросът е колко от него знае шефът?
— Ти знаеш ли? — попита Уонг Шоу.
— Мога да ви кажа какво пише в досиетата, които ми даде. Не знам доколко е пълна информацията обаче.
— Какво има той за мен? — попита Уонг.
Шоу разбра, че всички искаха да разберат какво има Де Лука срещу тях, преди да вземат решението си.
— Добре, да го изчистим тогава докрай. Вие би трябвало да знаете какво знае Де Лука, и всички ние би трябвало да го знаем един за друг. Тогава можете да решите дали сте вътре, или вън. След като ти дойде последен, да започнем с теб, Уолтър.
— Чудесно.
— Уолтър е един от служебните компютърни гении на отдела. Той работи за сектор „Операции“, нещо като „Личен състав“, нали?
— Точно.
— Измъкнал си секретни данни, което ми подсказва, че знаеш как да заобикаляш бюрократичните разпоредби. Кои бутони кога да натиснеш. Какъв формуляр ти е нужен и за какво. Как да се добереш до лични досиета. Според досието на Де Лука, офицер Уонг е използвал своя талант и личните данни на НЙПУ, за да реализира някаква програма за продажба на социални осигуровки. Явно е успял да продаде цяла камара застраховки „Живот“ и „Инвалидност“ на свои колеги, служители в полицията.
Уонг го прекъсна:
— Което между другото трябва и вие да го видите. Бях измислил един много лесен начин да се финансира…
— Ей!
Уонг млъкна. Шоу го изгледа сърдито за секунда.
— Че какво толкова му е лошото на това? — попита Мейсън. — Човек би могъл да го преживее.
— Не и ако си играл с плащанията и си свивал премиите — добави Шоу.
— Това никога няма да го докажат!
— Предполагам, че зависи доколко добре си успял да припокриеш следите си, Уолтър. Според досието при Де Лука, ти си изправен пред възможността от криминално, гражданско и вътрешно съдебно преследване. Имам чувството, че това е оферта, която не можеш да откажеш. Иначе Де Лука ще се погрижи да те ударят и с трите. Но както ти казваш, може би дори Де Лука не може да го докаже. Най-малкото няма да останеш полицай много дълго.
— Голяма работа — процеди Уонг.
— Може би. Това не е моя грижа. Но очевидно трябва да обмислиш тази оферта щом си тук.
— Ако искаш да продължа да мисля, кажи ми какво ще трябва да правя? — каза Уонг.