— Ако се включиш, искам да ни бъдеш оперативния мозък. Ако имаме нужда от екипировка, ти я осигуряваш. Ако ни трябват компютърни издирвания, правиш ги. Официални искания, връзка с други елементи от отдела, данни извън щата, всичко, което ни трябва. Ти си човекът. Ти работиш в системата. Човекът ти за свръзка е един от хората на Де Лука, униформен лейтенант. Името му е Конклин. Ти организираш, намираш, уреждаш, получаваш. Ако някъде се задръстиш, оправяш се с този Конклин. Това е.
— Не звучи чак толкова тежко.
— Не мисля, че ще бъде. За теб. Плюс още нещо.
— Какво е то?
— Искам да водиш отчети за дейността ни. Пишеш за нас петимата въз основа на това, което аз ти подавам. Искам здрава документна следа, която да покрива задниците на всички ни. Ще ти подаваме достатъчно информация, за да сглобиш нещо, но останалото го правиш ти. Не разчитам на Де Лука. Ако това замирише, а то ще замирише, никой няма да ни покрие, освен ние самите. Много се надявам, че никой не знае за нас, но ако се стигне до това, искам запис с нашата версия за случая.
— Как е английският ти? — попита Импелитери.
Уонг му отвърна:
— Майната му на английския! Говоря полицейски жаргон не по-зле от всеки друг.
— Чудесно — кимна Импелитери. — Но ме чуй добре, Кунг Фу. Само защото можеш да пишеш още не значи, че ще седна да чета какво си сътворил. Ако се набутам, гледай да не ме прецакаш.
Уонг сви рамене.
— Ами каквото дойде.
Шоу кимна към Импелитери.
— Детектив Импелитери е от Седемдесет и пети в Източен Ню Йорк. Той работи в отдел „Убийства“ и съм сигурен, че е твърде зает, тъй като Източен Ню Йорк обикновено се слави като участъка с най-много убийства в града. Убийствата са част от проблема, с който ще се занимаваме, затова реших, че Тони… Тони или Антъни?
— И двете.
— Смятам, че Антъни ще ни бъде от полза. Досието му показва, че е печен полицай. Но за съжаление, се е набутал в най-гадната история.
— И каква е тя? — попита Мейсън.
— Обвинение в сексуален тормоз, заведено от полицейска служителка.
— Олеле! — изпищя Уонг.
— Нещо повече — каза Шоу, — оказва се, че служителката е съпруга на помощник-инспектор.
— О, боже — възкликна Мейсън.
— Вие, задници такива, нищо не знаете! Никаква представа нямате за цялата тая дивотия. Не съм имал никакви сексуални домогвания към тази кучка. Тя и тъпият й съпруг го знаят много добре. Чукал съм я както си искам, включително в задника по три пъти седмично, но мъжът й взе, че научи. Тъкмо той я набута в тази история със сексуалния тормоз, за да си запази репутацията и да ми отмъсти! Ако продължава с тази мръсотия, ще си намери главата между краката някой ден.
— И тогава Де Лука ще те осъди за убийство на помощник-инспектор. Това ще стане — назидателно изрече Мейсън.
— Моят адвокат ще оправи тази гадост със „сексуалния тормоз“. Ще свидетелствам за всеки белег по тялото й, включително по места, които никога не са виждали слънце.
— Сигурен съм, че помощник-инспекторът много ще те обикне за това — коментира Шоу. — Необходимо ли ти е точно Де Лука да ти обяснява какво ще се случи с теб, когато изръсиш тази информация, че си чукал жената на един старши служител? Той ще накара полицейския шеф Бъртън да ти изрита задника от службата за десетина секунди. И в двата случая с кариерата ти е свършено. Ако си затвориш устата и приемеш обвинението, е свършила. Ако кажеш истината, пак е свършила. Стига помощник-инспекторът да не те застреля преди това.
Импелитери се изсмя презрително.
— Да бе, и Де Лука ще махне с вълшебната пръчица и всичко това ще изчезне.
— Без съмнение — каза Мейсън. — Без капка съмнение.
Импелитери се обърна към Мейсън.
— Мда, ами твоята работа каква е, Чичо Ремъс? Защо и твоят задник е в капана? Трябва да си се прецакал много лошо. Черните ченгета наистина трябва да се прецакат лошо, за да ги заковат.
Лицето на Мейсън се изопна.
— Внимавай как се държиш, синко! Не ме познаваш достатъчно, че да ми говориш по този начин.
— Добре де, добре. Без обиди. Човек на твоята възраст и старшинство, при положение, че ни командва черен шеф на полицията, требва много лошо да се е издънил.
— Да нямаш някакъв проблем с това, че шефът е черен?
— Всъщност не — отвърна Импелитери. — Но ти все още не си отговорил на въпроса ми. Какъв ти е случаят? Какво си направил?